Представи си Александра, която го събужда с целувка и му честити рождения ден. Изведнъж на Джордан много му се прииска младата му съпруга да е запомнила датата, за да направи нещо малко, с което да му покаже, че държи на него.
— Остарявам — изрече.
— М-м-м — отрони разсеяно Алекс, която се чудеше как да осъществи това, което беше намислила.
Очевидно, осъзна Джордан разочаровано, тя не мислеше за рождения му ден, а намеквайки й за него, той се държеше като влюбено хлапе, което мечтае за някакъв специален знак на обич от любимата си.
Щом влязоха във фоайето, Джордан понечи да я остави и да повика управителя, но думите на Алекс го възпряха:
— Милорд…
— Джордан! — поправи я той.
— Джордан — повтори тя, усмихвайки се по начин, който го караше да иска да я притисне в прегръдките си, — все още ли смяташ да отидем на пикник? — Когато той кимна, тя обясни: — Трябва да направя няколко посещения — госпожа Литъл, съпругата на пазача, току-що е родила момченце и трябва да й направя подарък. Имаш ли нещо против да се срещнем при реката?
— Не.
Притеснен и отегчен от нарастващото си желание да бъде с жена си непрекъснато, Джордан нарочно не се присъедини към нея за вечеря, нито се поддаде на желанието и страстта си да я люби тази нощ. Лежа буден в огромното си легло, гледа тавана и си наложи да не отиде в стаята й. Призори все още бе буден и правеше планове как да промени нейните покои. Александра трябваше да има просторна мраморна баня като неговата и освен това и доста по-голяма гардеробна. Разбира се, ако това се направеше, в стаята й нямаше да има място за легло. Доволна усмивка цъфна на устните му и той най-накрая затвори очи. Щеше да й позволи да спи с него, реши щедро.
Щом ставаше въпрос за обновяване, цената никога не бе прекалено висока.
Двадесет и осма глава
Сърцето й ликуваше от плановете, които започна да осъществява от сутринта. Александра стигна сечището и слезе от коня. Джордан стоеше на брега на реката с гръб към нея и замислено гледаше към водата. Алекс не изпитваше нито вина, нито загриженост от тайното си посещение при Тони днес, защото бе убедена, че съпругът й няма да се сърди, когато утре разбере причината.
Тя пристъпи към него, обзета от радост, но в същото време бе неуверена, защото миналата вечер нито бе вечерял с нея, нито я бе любил. Поколеба се, но после забрави предпазливостта. Обичаше го и бе решена да го научи да обича и да се смее.
След като взе това решение, тръгна тихо към него, повдигна се на пръсти и закри очите му с ръце. Той очевидно я бе чул да приближава, защото дори не трепна.
— Закъсня — рече, защото тя все още държеше ръцете си върху очите му.
— Бързо — каза Алекс, — кажи ми какъв цвят са цветята на хълма, към който гледаше.
— Жълти — бързо отвърна той.
— Бели са — въздъхна тя, отдръпвайки ръце.
— Ако продължа да казвам жълти — отговори сухо той, обръщайки се с лице към нея, — рано или късно ще уцеля.
Алекс отчаяно поклати глава и се отправи към одеялото, което той бе разстлал.
— Ти си най-студеният и неромантичен човек, когото познавам — рече му.
— Така ли? — Той я хвана за раменете и я притисна към себе си. Дъхът му погали косата и слепоочието й. — Наистина ли смяташ, че съм студен, Александра?
— Не точно студен — отвърна смутено тя; искаше й се да го попита защо снощи не я бе пожелал. Умишлено се опита да заглуши копнежа си по него, коленичи на одеялото и бързо започна да вади продуктите от кошниците.
— Толкова ли си гладна? — подразни я той.
— Направо умирам от глад — излъга тя. Беше едно да се шегува с него и да се опита да установи някаква връзка — това бе допустимо. Но не можеше да му позволи да види, че е готова да падне в ръцете му, когато решеше да я целуне — особено заради това, че я бе пренебрегнал тази нощ. Сякаш животът им зависеше от това да подреди чиниите и чашите изрядно, тя остана коленичила.
Докато се навеждаше да сложи ленените салфетки, Джордан отмести кичур коса, който беше паднал на бузата й.
— Имаш прелестна коса — промърмори с кадифен глас. — Блести на слънцето като тъмен мед, а кожата ти е мека като праскова.
— Очевидно не само аз съм гладна — пошегува се Александра.
Той се засмя, но ръката му започна чувствено да се спуска по ръката й.
— Някой от работниците ми не ти ли предложи нещо освежително?
— Госпожа Скотсуърд ми предложи, но сестра й — госпожа Тилбери — бе в тази част на къщата, която използват за кухня, така че не приех. — Александра набърчи чипото си носле, мислейки за приказливата госпожа Тилбери, която безмилостно тъпчеше снаха си.