Младият мъж се обърна толкова бързо и рязко, че тя без да иска отстъпи.
— Престани да се държиш като подплашен заек тросна се той. — Аз съм хванат в капан, не ти.
Изведнъж спокойствие обзе девойката и прогони всички бурни чувства освен изгарящия срам. Тя вдигна глава, изправи гръб и Джордан удивен наблюдаваше как малкото момиче се опитва да изглежда смело. Сега то стоеше гордо изправено пред него като малка кралица, облечена в дрипи. Очите й горяха като скъпоценни камъни.
— Оттатък не можех да говоря — каза тя, а гласът й леко трепереше, — защото майка ми никога нямаше да ми позволи. Ала ако ти не ме бе накарал да поговорим насаме, аз щях да те извикам.
— Кажи каквото имаш за казване, и да свършваме с това.
Александра вирна брадичка още повече. За нещастие се бе надявала, че той няма да се държи така грубо и презрително с нея, както бе сторил със семейството й.
— Идеята за този брак е направо безумна.
— Права си — грубо я сряза той.
— От два различни свята сме.
— Пак си права.
— Не искаш да се ожениш за мен.
— Точно така, госпожице Лорънс — обяви той обидно и презрително.
— И аз не искам да се омъжа за теб — сряза го тя, унижена от грубостта му.
— Много мъдро от твоя страна — съгласи се той саркастично. — От мен няма да излезе добър съпруг.
— Още повече — не искам да бъда ничия жена. Желая да бъда учителка като дядо си и сама да се издържам.
— Колко необикновено. А през цялото това време бях с погрешното впечатление, че момичетата като теб имат за цел единствено да си уловят богати съпрузи.
— Не съм като останалите момичета.
— Разбрах го в мига, в който те зърнах.
Александра долови обидата в думите му. Почти се задави от огорчение.
— Значи се разбрахме — няма да се женим.
— Напротив — рече той и думата издрънча от огорчение и гняв. Нямаме избор, госпожице Лорънс. Майка ти ще изпълни заканите си. Ще ме подведе под отговорност и за да ме накаже, ще съсипе теб.
— Не, не! — задъха се Алекс. — Няма да го направи. Ти не разбираш майка ми. Тя е болна. Така и не се възстанови от смъртта на папа. — Тя несъзнателно се вкопчи ръкава на скъпото му сиво сако. Очите й го молеха, гласът й трепереше от тревога. — Не трябва да им позволяваш да те принудят да се ожениш за мен. Ще ме намразиш завинаги. Знам го. Селяните ще забравя скандала, ще видиш. Те ще ми простя и ще забравят. Аз съм виновна, задето така глупаво припаднах и ти трябваше да ме заведеш в хана. Никога не бях припадала, но току-що бях убила човек и…
— Стига! — рязко заповяда Джордан.
Преди Алекс да заговори, той отчаяно се бе лутал да намери решение на проблема, дори бе готов да й повярва, че майка й блъфира. Беше готов да изслуша целия списък с причини, поради които девойката не иска да се омъжи за него. Ала не можеше да слуша как го умолява да не се жертва и да не се жени за нея. В цялата бъркотия бе забравил и това, че Александра бе убила човек, за да спаси живота му.
Погледна гордото момиче, облечено във вехтата рокля. То го бе спасило, а той бе успял да разруши живота й, унищожавайки всичките й шансове да си намери съпруг. Без мъж до себе си тя щеше вечно да носи сам сама бремето на ужасното си семейство. Той неволно бе унищожил бъдещето й. Хоторн нетърпеливо бутна ръката й.
— Няма как да се измъкнем от ситуацията сряза я. Ще уредя специална церемония и до седмица ще се венчаем тук. Майка ти и чичо ти — процеди презрително — мотат да отседнат в местния хан. Няма да ги подслоня под покрива си.
Думите му я засрамиха и нараниха повече от всичко, което й бе казал.
— Ще платя престоя им там — рече той, разбрал погрешно шокираното й изражение.
— Не става дума за нари!
— Тогава какво?
— Ами… — Алекс безпомощно огледа разкошната стая, — ами за всичко. — Не е редно. Не съм си представяла, че ще се омъжа така. Винаги съм си мечтала да се омъжа в селото, в църквата, с най-добрата си приятелка до мен.
— Хубаво — прекъсна я той. — Покани приятелката си, ако това ще те улесни в дните преди сватбата. Дай адреса й на иконома и ще изпратя да я доведат. Ще намериш писалка и листове в чекмеджето на онова бюро. Знаеш как да пишеш, надявам се.
Алекс извърна глава, сякаш я бе зашлевил. За миг Джордан зърна гордата, темпераментна жена, в която един ден щеше да се превърне девойката. Синьо-зелените й очи заискряха възмутено и тя саркастично отвърна:
— Да, милорд, знам да пиша…