Той зяпна девойката с чипо носле, която го гледаше предизвикателно, и изпита възхищение пред смелостта й.
— Добре — грубо рече.
— На три езика! — гордо добави тя. Джордан едва сдържа усмивката си.
Когато той излезе от салона, Алекс отиде до малкото бюро в ъгъла. Седна и извади лист хартия, писалка и мастилница. Беше прекалено измъчена и възбудена, за да обяснява случилото се, затова само написа:
Скъпа Мери-Елън,
Моля те, придружи приносителя на това писмо и ела при мен възможно най-скоро. Сполетя ме ужасна беда и съм отчаяна! Майка ми е тук. Чичо Монти също. Затова майка ти няма нужда да се притеснява. Моля те, побързай, не ни остава много време, преди да се разделим…
Сълзи мокреха изписания лист хартия. Александра се предаде и склони глава. Раменете й се разтресоха.
— Нещо прекрасно ли? — съкрушено прошепна тя, обръщайки се към Бог. — Според теб това ли е прекрасно?
След близо час Рамзи изпрати удовлетворените гости, оставяйки възрастната херцогиня с двамата й внуци. Старицата а бавно се изправи и заяви:
— Не го мислиш сериозно!
— Възнамерявам да го направя.
Възрастната дама пребледня.
— Защо? Да не очакваш, че ще ти повярвам, че искаш да се ожениш за тази малка селска мишка.
— Не.
— Тогава защо ще го правиш?
— От съжаление. Съжалявам я. А и аз съм отговорен за всичко, което й се случва. Ето това е.
— Тогава й плати!
Джордан се облегна назад, затвори очи и пъхна ръце в джобовете си.
— Да й платя. Боже, как ми се иска, но не мога. Тя ме спаси, а за благодарност аз провалих шанса й да има свой живот. Нали чу какво каза майка й. Годеникът й вече се е отказал от нея, защото тя е обезчестена. Щом се върне в селото, ще се превърне в плячка и мишена за всеки развратник. Никой няма да я уважава, никога няма да се омъжи, никога няма да роди деца. След година-две ще свърши като проститутка в хана, в който я отведох.
— Глупости! Ако й платиш, ще може да отиде да живее другаде. Например в Лондон, там клюките няма да я последват.
— В Лондон единственият й шанс е да стане любовница на някой стар глупак или неопитен младеж, който да я пожелае. Ти я видя, нали? Тя не би привлякла мъжкото внимание.
— Няма нужда да ставаш вулгарен — сряза го баба му. Джордан отвори очи и я изгледа иронично.
— Всъщност е доста вулгарно да се отплатя на момичето, което спаси живота ми, като го превърна в славна проститутка, както предлагаш ти.
Старицата впери поглед във внука си. И двамата бяха непоколебими. И двамата имаха желязна воля. Херцогинята най-сетне се призна за победена, поклащайки глава.
— Както искаш, Хоторн — рече неохотно, признавайки го за глава на семейството. Сетне я порази друга мисъл и старицата се отпусна в креслото си съвсем пребледняла. — От седемстотин години в този род кръвта е била съвсем чиста. Ние сме наследници на крале и императори. А ти искаш тази никаквица да роди наследника ти. — Вбесена, тя се нахвърли върху другия си внук: — Недей просто да си седиш там, Антъни. Кажи нещо!
Лорд Антъни Таунсенд се облегна в креслото си. Изглеждаше огорчен.
— Добре — рече, приемайки решението на Хоторн с усмивка. — Кога ще ме представиш на бъдещата ми братовчедка? Или ще я оставиш в салона до сватбата?
Херцогинята стрелна Тони с поглед, ала не пророни и дума. Остана с високо вдигната глава, безмълвна и горда, но горчивото разочарование от последния час сякаш я състари с цяло десетилетие.
Антъни погледна Джордан и вдигна чаша като за тост.
— За бъдещата ти съпруга, Хоук! — рече и се ухили. Хоторн само го изгледа иронично. Тони не се изненада от това на пръв поглед непоклатимо спокойствие. Също като баба си Джордан почти винаги контролираше чувствата си, но за разлика от нея той го правеше без усилия. Толкова му бе лесно да запазва присъствие на духа, че хората се чудеха игли може да изпитва друго освен гняв.
Тони беше прав поне в този миг. Джордан изпитваше единствено безсилен гняв. Проблемът не бе в това, че Алекс не е изискана, а че е неопитна, нежна и невинна.
В неговите ръце тя щеше да загуби наивността си, но нямаше да придобие фалшивия блясък на благородническото общество.
Притесняваше го фактът, че момичето никога няма да успее да се впише в света му, в живота му. Въпреки това не бе силно разтревожен, защото нямаше никакво намерение да прекарва времето си с Александра, нито пък имаше намерението променя начина си на живот. Щеше да остави жена си в Девон и да я посещава от време на време.
Сетне с въздишка се сети, че трябва да уведоми любовницата си, че няма да го придружи до Девон следващата седмица, както бяха планирали. „Слава на Бога, че освен красива Елиз е и изискана, и разбрана!“