Мери ококори очи и се обърна към Алекс.
— О, не! — извика момичето и зяпна Рамзи, когото помисли за собственика на имението заради изрядния черен костюм. — Алекс, няма да се омъжиш за този мъж! Няма да ти позволя! Та той е дебел!
Джордан усети, че баба му вече едва сдържа изпепеляващия си гняв, затова реши да изостави мълчанието си. Досега бе наблюдавал сцената едновременно развеселен и раздразнен, ала най-сетне рече:
— Александра, може би приятелката ти ще пожелае да я разтоварим от пакетите и да я представиш както подобава.
Тя подскочи, стресната от дълбокия му глас.
— Да. Да, разбира се — рече на Рамзи, който пристъпи и взе вързопите от ръцете на гостенката. Какво има в онзи, големия? — попита тя тихо, когато икономът се обърна и понечи да се отдалечи.
— Лекове за стомаха — излъга на висок глас Мери. Мама ги приготви, за да са винаги с теб в случай на нужда.
Рамзи моментално изпъна ръка, държейки подозрителния вързоп далеч от себе си. Момичетата сподавиха смеха си. Алекс бързо хвана Мери за лакътя и предупредително я стисна. Сетне я обърна, за да я запознае с Джордан и величествената му баба. Мери-Елън погледна студеното и надуто изражение на херцогинята и уплашено отстъпи назад, докато Алекс се оплиташе в представянето. Старицата се сопна сърдито:
— Ирландка?
Объркана, но не и уплашена. Мери кимна.
— Трябваше да се досетя — горчиво рече дамата. — И си католичка, нали?
Момичето отново кимна.
— Естествено — промълви тя и тъжно изгледа Джордан, после се извърна и се оттегли в салона като кралица, неспособна да понесе присъствието на хора от низшата класа.
Мери-Елън изгледа старицата объркано, сетне се обърна и се запозна с херцога на Хоторн.
Прекалено потресена от новината за титлата на непознатия мъж, тя уплашено погледна приятелката си и прошепна:
— Херцог ли? — едва изрече и забрави да направи реверанс пред негова светлост.
Александра кимна и едва сега осъзна колко нечестно е постъпила спрямо простичкото селско момиче, канейки го в палата на благородниците.
— Истински, ама съвсем истински херцог ли? — невярващо попита отново ужасеното девойче. Мери не смееше да вдигне поглед към високия благородник.
— Определено — сухо рече Джордан. — Ама съвсем истински. Сега, след като вече знаем кой съм аз, може ли да разберем ти коя си?
Изчервена до корените на огнената си коса. Мери направи реверанс, прокашля се и рече:
— Мери-Елън О’Тул, милорд. Ваше височество… — Тя отново се поклони и объркано добави: — На вашите услуги, сър ъ-ъ-ъ… милорд…
— И ваша светлост ще свърши работа прекъсна я той.
— Какво? — попита момичето и се изчерви още повече.
— Ще ти обясня горе — прошепна Алекс, после събра кураж и несигурно погледна Джордан, който стоеше на вратата като тъмен, недостижим бог. По-велик от самия живот. И по-страшен. — Бихте ли ни извинили, ваша светлост. Ще отведа Мери-Елън в стаята си.
— Но, моля те — отвърна саркастично той и на Алекс й се стори, че двете са му забавни също както две кутрета помиярчета, препъващи се из конюшните.
Докато минаваха през салона, гласът на херцогинята прогърмя като тътен:
— Реверанс!
Момичетата се обърнаха и едновременно се поклониха.
— Какво й става на тази? — попита Мери в мига, в който влязоха в спалнята на Александра. Очите й още искряха от страх и обида. Девойката се огледа стреснато, сякаш очакваше старицата да изскочи отнякъде. — Винаги ли така съска с по една дума… „Ирландка? Католичка? Реверанс!“ — имитира я тя.
— Това е пълна лудост — съгласи се Алекс. — А аз ще стана част от нея.
— Ама защо? Алекс, какво ти се е случило? Едва преди четири дни се смеехме и играехме на турнир, после ти изчезна и цялото село заговори за теб. Мама каза да не слушам клюките, докато не сме говорили с теб насаме, но госпожа Хелмсли казала, че не трябва да разговаряме с теб. Казала, че трябва да минаваме от другата страна на улицата, когато те видим, защото вече си нечиста.
Алекс не вярваше, че някога ще се чувства толкова самотна и тъжна, но след тези новини сърцето й бе сломено.
Бяха повярвали най-лошото за нея. Хората, които познаваше от дете, бяха готови да я отхвърлят, без дори да я изслушат. Единствено Мери-Елън и семейството й бяха достатъчно предани и почтени.
Александра се отпусна на златистата кувертюра на леглото и погледна единствената си приятелка:
— Ще ти разкажа всичко…
Когато свърши разказа си, Мери-Елън остана мълчалива. Сетне изражението й изведнъж се разведри.
— Алекс! — възбудено въздъхна тя. — Бъдещият ти съпруг е не само херцог, но е и невероятно привлекателен! Така си е, не можеш да го отречеш. Веднага забелязах, още щом го зърнах долу. Само че тогава ме беше страх за теб и не можах да го осъзная.