Джордан я хвана за ръка и я поведе между розовите редове към една беседка, обградена от разцъфнали дръвчета.
— Забравяш най-важното — след като те отведох в онзи хан, животът ти се промени. Дори майка ти да блъфираше, че ще ме даде под съд, твоята репутация все пак е унищожена. — На прага на беседката той се обтегна на ствола на един дърво и рече: — Боя се, че нямаш избор. Остава ти единствено да ме удостоиш с честта да станеш моя жена.
Алекс се засмя. Той винаги бе официален и делови, дори сега, когато тя категорично от качваше ръката му.
— Да се ожениш за момиче като мен не е чест за херцог като теб. И въпреки онова, което ми каза, когато се разделихме миналия път, ти не си мой слуга. Защо ги говориш течи неща?
Джордан се усмихна. Веселието й бе заразно.
— По навик — призна.
Александра наклони глава очарователно момиче, умно и с чувство за хумор.
Никога ли не казваш онова, което мислиш?
— Рядко.
— Явно да кажеш какво мислиш е привилегия на онова, което баба ти нарича „низши класи“. Защо винаги ми се струва, че всеки момент ще ми се присмееш?
— По някаква неразбираема и за мен причина аз те харесвам.
— Хубаво, но не е достатъчно за брак. Има мишо по-важни неща като… — Тя се задави и стреснато замълча. „Като любовта“ — помисли си. Единствено любовта беше важна.
— Като какво?
Неспособна да изрече думата, Алекс се извърна и поклати глава.
„Любовта“ — помисли си с примирение Джордан и му се прииска да се върне на срещата с управителя на имението, която бе прекъснал. Александра искаше любов и романтика. Беше забравил, че дори невинните момичета несъмнено мечтаят за любовта и уважението на бъдещите си съпрузи. Твърдо решен, че няма смисъл да стърчи в беседката като глупак и да убеждава Александра да се омъжи за него, той реши, че с една целувка ще изпълни дълга си и ще накара момичето да се откаже от решението си.
Алекс подскочи нервно, когато той вдигна ръка и погали лицето й.
— Погледни ме — каза той с дълбок кадифен глас, който накара кръвта й да закипи.
Тя впи очи в загоряло го му лице. Въпреки че никой досега не се бе опитвал да я съблазни или да я целуне, още щом надзърна в очите му, осъзна, че нещо ще се случи. Разтревожена, веднага попита:
— За какво мислиш?
Той отново помилва лицето й и се усмихна. Усмивката му бе прелъстителна и накара сърцето й да подскочи.
— Мисля да те целуна.
Александра си припомни романтичните романи, които бе чела. Когато любимият ги целунеше, героините винаги страстно изоставяха добродетелта или мълвяха клетви за вечна любов. Ужасена, че ще се изложи по подобен начин, тя поклати глава.
— Не, не. Аз… аз не мисля, че трябва. Не и сега. Благодаря за предложението, но не. Може би друг път, когато…
Пренебрегвайки протестите й, опитвайки се да прикрие усмивката си, Джордан повдигна брадичката й и се наведе да я целуне.
Той затвори очи. Александра ококори своите. Подготви се да бъде завладяна от страстта. Той докосна устни до нейните. И всичко свърши.
Джордан отвори очи, за да види реакцията й. Не беше онова, което очакваше. Алекс го гледаше объркана и… разочарована.
Облекчена, че не е излязла пълна глупачка като героините от романите, тя се намръщи.
— Това ли е целувката? — рече на мъжа, за чиито целувки бленуваха девици, готови да загубят честта си в ръцете му, заради когото омъжени жени забравяха брачните си клетви.
Мъжът се загледа в момичето пред себе си. Алекс зърна нещо тревожно и пламенно в сивите му очи.
— Не! — рече той. — Има още.
Той нежно я придърпа към себе си толкова близо, че гърдите й почти докоснаха неговите.
В този миг се събуди и съвестта му. Не предполагаше, че още я има. „Опитваш се да прелъстиш едно дете!“ крещеше вътрешният му глас. Поколеба се не толкова заради вината, която чувстваше, а от изненада, че все още пази нещо добро в себе си. „Съзнателно прелъстяваш едно невинно дете само защото не ти се иска да губиш време в спорове с нея…“
— За какво си мислиш сега? — попита Алекс. Хрумнаха му няколко лъжи, но той реши да каже истината:
— Мисля си, че се опитвам да съблазня едно невинно дете. Александра, която се радваше, че не се е повлияла от целувката му, едва сподави смеха си.
— Да ме съблазняваш, мен? О, не. Не се безпокой. Може би съм направена от по-твърд материал в сравнение с останалите жени, но не се разтапям от една целувка, нито пък съм готова да изоставя добродетелта си. Целувката ни не ми повлия. Не че беше неприятна, уверявам те… беше доста хубава — добави великодушно.
— Благодаря — рече той. — Много си мила — каза и поведе Александра в беседката.