Сега имаше ново предизвикателство пред себе си. Трябваше да стане достойна за съпруга на херцога на Хоторн. През последните няколко дни баба му вече беше направила стотици забележки относно обноските и маниерите на Александра и въпреки че тя себе противила на всичко, което и се струваше прекалено престараване относно поведението й, тайно възнамеряваше да научи всичко, което бе нужно да знае. Щеше да се погрижи съпругът й никога да не се срамува от пея.
„Моят съпруг“ — помисли си Алекс, докато се сгушваше във възглавниците. Този едър, красив и елегантен аристократ щеше да бъде неин съпруг.
Осма глава
На следващата сутрин, отпуснат в голямо кресло, Антъни наблюдаваше братовчед си с възхищение и недоумение.
— Хоук — засмя се той, — кълна се в бога, че това, което всички говорят за теб, е вярно — ти наистина си абсолютно безчувствен. Днес се жениш, а аз съм по-изнервен от теб.
С бяла риза с надиплени ръкави, черни панталони и жилетка, извезана със сребърен брокат, Джордан едновременно провеждаше последно съвещание с управителя на имението на баба си и разхождайки се бавно напред-назад из стаята, хвърляше поглед към доклада за една от сделките си. На крачка зад него упорито го следваше камериерът, който изглаждаше някакви невидими гънки по ризата на господаря си и изчеткваше панталона му.
— Не мърдай, Джордан! — Тони се усмихна на камериера. — Горкият Матисън ще получи сърдечен удар в усилието си да те Тони.
— Х-ъ-ъ-м. — Херцогът спря, за да хвърли въпросителен поглед към Тони, решителният камериер се възползва от тази възможност, грабна черния фрак и го вдигна, така че той нямаше друг избор, освен да пъхне ръце в ръкавите.
— Би ли ми казал как можеш да си толкова безразличен към собствения си брак? Нали все пак си наясно, че след петнайсет минути ще се жениш?
Освобождавайки управителя с кимване, Джордан остави доклада, който четеше, и най-накрая облече фрака, кой го Матисън все още придържаше, после се обърна към огледалото и прокара ръка по брадата си, за да провери дали се е обръснал добре.
— Не мисля за това като за женитба, а като за осиновяване на дете — сухо изрече. Антъни се усмихна на шегата, а той продължи още по-сериозно: — Александра няма да промени живота ми по никакъв начин, а бракът ми с нея няма да доведе до особени последствия. След като се отбия в Лондон, за да видя Елиз, ще заведа Александра в Портсмут и ще отплаваме покрай бреговата линия, за да изпробвам новия параход, който проектирахме. После ще я оставя в къщата си в Девон, на нея ще и хареса там. Къщата не е толкова голяма, че да я зашемети. Естествено, от време на време ще отивам да я виждам.
— Естествено — иронично повтори Антъни. Джордан не си направи труда да отговори, вдигна доклада, който беше чел досега, и продължи да го преглежда. — На твоята прекрасна балерина това няма да й хареса, Хоук — добави Тони след няколко минути.
— Смятам, че ще прояви здрав разум — разсеяно отвърна той.
— И така! — строго каза старата херцогиня, влизайки в стаята. Беше облечена в елегантна кафява рокля от сатен е кремава дантела. — Наистина ли мислиш да стигнеш до края с този цирк? Наистина ли възнамеряваш да се опиташ да представиш пред обществото тази провинциална хлапачка за млада дама от обществото?
— Напротив, възнамерявам да я настаня в Девон и да оставя другото на теб — отвърна Джордан. — Но не бързай. Позанимавай се с нея година-две, за да я научиш на всичко, което трябва да знае, за да може да заеме мястото си като съпруга.
— Не бих могла да извърша този подвиг и за десет години — сопна се старицата.
До този момент беше понасял спокойно възраженията на баба си, но тази забележка го подразни. Той заговори със стоманен глас, който еднакво плашеше и слугите, и членове на висшето общество:
— Колко трудно би било да се научи едно интелигентно момиче да се държи като безмозъчна и суетна кокошка.
Херцогинята запази спокойствието си, но се вгледа в непреклонното изражение на внука си с нещо подобно на изненада.
— Значи за теб жените от собствената ти класа са това? Безинтересни и суетни?
— Не — рязко отговори Джордан. — Такива са според мен жените на възрастта на Александра, по-късно повечето от тях стават далеч не толкова интересни.
„Като майка ти“ — помисли си старата жена.
„Като майка ми“ — каза си той.
— Това не важи за всички жени.
— Да, най-вероятно — съгласи се младият мъж с безразличие и неувереност.
Подготовката и обличането за сватбата бяха отнели на Александра и на две камериерки цели три часа. А сватбата се състоя за по малко от десет минути.