След половин час, облечена в костюм за пътуване, Алекс се качи в черната лакирана карета с благородническия герб на Хоторн на вратичката. Купето бе облицовано в мек плюш с гълъбов цвят. Кочияшът прибра стълбичката и затвори вратичката.
Алекс се огледа с възхищение. Дръжките бяха от ковано орнаментирано сребро, а лампите — от кристал и сребърни елементи. Отпусната в луксозната карета, тя се опита да осъзнае факта, че е омъжена и че я очаква сватбено пътешествие. Срещу нея Джордан изпъна крака и се загледа през прозореца.
Беше се преоблякъл за пътуването и тя крадешком огледа тесните му кафяви бричове и лъснатите до блясък кожени ботуши. Ризата му с цвят на сметана бе леко разкопчана и прелъстително контрастираше със загорялата от слънцето кожа. Алекс несъзнателно се примоли един ден Джордан Таунсенд да я намира за толкова привлекателна, за колкото го намираше тя сега. Сетне реши, че някакъв неангажиращ разговор ще разведри обстановката.
— Булчинската рокля на майка ти е много красива. Боях се да не я повредя, но, слава Богу, нищо не се случи.
— Не е трябвало да се притесняваш — сухо отвърна съпругът й. — Убеден съм, че ти си много по-достойна за тази рокля от майка ми.
— О! — възкликна Алекс, която внезапно осъзна, че той току-що й направи комплимент. Ала не знаеше какво да отговори, „благодаря“ щеше да е крайно неприемливо.
Джордан не направи никакъв опит да продължи разговора и Алекс разбра, че съпругът й се опитва да разреши някакъв сложен проблем, затова замълча и се загледа в пейзажа.
Към три часа каретата най-сетне спря пред голям хан, покрит с бръшлян и е голям двор, ограден с красива бяла ограда.
Явно някои бе пратил вест за пристигането им, защото ханджията и жена му стояха отпред и посрещнаха важните гости, отвеждайки ги в самостоятелна уютна гостна. Трапезата бе отрупана с блюда.
— Явно си била гладна — рече Джордан, след като Алекс остави приборите си и въздъхна със задоволство.
— Умирах от глад. Стомахът ми още не е свикнал на навиците ви в Роузмийд. Вие вечеряте в десет часа, а по това време аз обикновено бях в леглото.
— Ще спрем в осем следващия път — предложи й той. Джордан като че ли искаше да поседи и да си изпие виното на спокойствие, затова Алекс се осмели да попита:
— Ще имаш ли нещо против, ако изляза навън? Иска ми се да се поразходя, преди да се качим пак в каретата.
— Добре. Ще дойда при теб след малко.
Алекс излезе на двора, за да се наслади на следобедното слънце под зоркото око на кочияша.
Когато започнаха да приготвят впряга на каретата им, забеляза едно момченце, което се бе привело край оградата и като че говореше на пътя. Обзета от любопитство, тя се приближи и видя, че детето говори на няколко кученца.
— Колко са сладички! — възкликна тя. Главичките и предните лапички на паленцата бяха бели, а телцата им — кафяви.
— Купи си едно! — предложи й момченцето. Щети го дам евтино, а са породисти.
— Каква порода са? — попита Алекс и се засмя, когато най-малкото топчесто животинче захапа подгъва на полата й и игриво тръсна главичка.
— Английски овчарки — обясни момчето, докато дамата се навеждаше да отдели кучето от роклята си. — Много умни стават.
В мига, в който докосна меката козинка, Алекс остана като омагьосана. Преди много време бе имала коли, но когато баща й почина, храната бе станала прекалено скъпа, за да я пилеят за животно, което не може да си я заслужи. Затова бе подарила кученцето си на един от братята на Мери-Елън. Александра вдигна палето и то нетърпеливо размаха крачета и облиза ръката й. Тя все още държеше кученцето и обсъждаше достойнствата му е ентусиазираното дете, когато се появи Джордан и рече:
— Трябва да тръгваме.
Алекс не мислеше да попита е съпруга си дали може да си има куче, но молбата се четеше в грейналите й очи и в усмивката й, когато се обърна към него и каза:
— Знаеш ли, че преди имах коли?
— Така ли?
Тя кимна постави кутрето на земята, потупа го по главичката и се обърна към момченцето:
— Успех! Дано намериш домове за всичките.
Не се бе отдалечила и на две стъпки, когато нещо я дръпна за полата. Обърна се и кученцето, което бе държала допреди малко, пусна полата й и седна, загледано с обожание в нея.