Девета глава
Джордан нареди на кочияша да отбие на следващото удобно място и Алекс въздъхна от облекчение. Пътуваха от обяд и тя копнееше да се разтъпче. Но съпругът й сякаш се чувстваше добре в каретата. „Може би дрехите му са много по-удобни от моите.“
Той носеше светли бричове, лъснати кафяви ботуши и риза с широки ръкави, отворена на врата. Тези дрехи бяха много по-подходящи за дълъг път от нейните. Тя имаше три фусти под широката пола на светложълтия си костюм и бяла копринена блуза под плътно прилепващото жълто палто, извезано с тъмносин ширит. Шал на жълти, бели и сини райета стягаше шията й, на ръцете си носеше жълти ръкавици, а върху кестенявите й къдрици бе кацнала официална шапка, украсена с жълти панделки и копринени рози. Беше й горещо, чувстваше се ужасно и беше възмутена от факта, че от модерните млади дами очевидно се изисква да се обличат глупаво, докато модерните кавалери като съпруга й очевидно можеха да се обличат както си пожелаят. Щом каретата спря и кочияшът спусна стълбичката, Алекс сграбчи Хенри и се сблъска с Джордан в усилието си да избяга навън. Вместо да слезе преди нея, както би направил друг път, съпругът и я погледна с разбиране и се отпусна на седалката. Остави я насаме достатъчно, за да се облекчи, защото бе предположил, че това е причината за бързането й. После слезе от каретата и се разходи из храстите покрай пътя, където бяха спрели.
— Не се ли чувстваш прекрасно, Хенри? — Александра бе застанала насред отбивката и опъваше ръце високо над главата си, а кученцето седеше в краката й. За втори път на Джордан му се прииска някой художник да й направи портрет. В жълтия си тоалет, седнала на поляна с цъфнали полски цветя, тя беше въплъщение на младостта, радостта и ведрината, весела горска нимфа, облечена по последна мода. Усмихна се на поетичните си мисли и пристъпи към съпругата си.
— О, ти ли си! — възкликна Алекс и бързо отпусна ръце. Изглеждаше облекчена.
— А ти кого очакваше?
За да не се връща веднага в каретата, момичето се наведе и отчупи дълъг и тънък клон от една мъртва фиданка.
— Никого. Но когато човек пътува е двама кочияши, двама други ездачи и шест души охрана, е трудно да познаеш кой ще се появи. Каква армия само! — засмя се тя и бърза като светкавица, използвайки клона като сабя, поздрави Джордан и насочи клона към гърдите му. — Ангард! — каза, дразнейки го, после насочи дървената сабя към земята, опря се с две ръце на нея и кръстоса крака. В тази поза приличаше на красив млад фехтовчик.
Беше изпълнила движенията с такава безупречна техника, че той не можа да повярва, че само имитира нещо видяно. От друга страна, не допускаше, че Алекс притежава някакви действителни умения по фехтовка.
— Фехтуваш ли се?
Тя кимна, а устните й се извиха в усмивка.
— Искаш ли да провериш?
Джордан се поколеба, тъй като бе наясно, че скоро ще се здрачи, но любопитството му бързо взе връх над здравия разум. Освен това той също бе уморен от седенето в каретата.
— Бих се пробвал — отвърна, дразнейки я умишлено, — достатъчно добра ли си?
— Има само един начин да разбереш.
Приемайки предизвикателството й развеселен, младият мъж се обърна и започна да търси подходящ клон. Докато намери пръчка с подходящата дължина и ширина, Алекс вече бе свалила шапката и палтото си. Той спря и загледа как момичето развързва шалчето от врата си, как го сваля и разкопчава горните копчета на копринената си риза. Чула го да приближава, Александра се обърна. Очите й сияеше, а очите й блестяха от очакването.
— Ще ми се да сваля фустите и обувките си — кача тя. Докато говореше вдигна полите си, откривайки тънките си и красиви прасци. Завъртя краче и печално разгледа обидните жълти обувки. — Сигурно ще си разваля чорапите, ако си сваля обувките. Нали?
Погледна го, сякаш търсеше съвет, но съпругът и мислеше колко очарователно изглежда жена му в тази поза. Имаше и нещо друго — желание. Без никакво предупреждение бе усетил как страстта изригва в тялото му неочаквано, неканено, но непоколебимо.
— Милорд, защо ме гледате толкова свирепо?
Джордан с усилие насочи мислите си към думите й, но вече осъзнаваше, че Алекс ще бъде негова преди края на пътешествието.
— Ако се притесняваш за чорапите си, свали ги — каза той. После поклати глава на наивността й. Девойката невинно се обърна с гръб към него и свали чорапите си, давайки възможност на Джордан да зърне гладките й прасци и изящните глезени.
Като свърши, Алекс вдигна импровизираната си сабя и я допря до челото си за официален поздрав. Той отвърна, въпреки че вниманието му бе насочено към омагьосващия блясък на очарователните й синьо-зелени очи и към изящната розовина, пълзяща по чистото й лице.