Едва когато ръката му се плъзна и погали гърдата й, Алекс се отдръпна изненадана и уплашена.
Притисна длани към сърцето си и се опита да си поеме дъх. Бавно вдигна поглед и се вгледа в блесналите му очи.
— Шокирах те — дрезгаво промълви той.
Истина беше, ала Алекс зърна веселите искри в очите му и отказа да признае. Приемайки предизвикателството, тя отново се наведе и впи устни в неговите. Александра инстинктивно се притисна към мъжа под себе си. Джордан се засмя и изстена, ала когато тя понечи да се отдръпне от него, той я прегърна още по-силно и девойката се предаде на горещите му ласки. Желанието отново се събуди в тялото й и пламенно се разгоря.
Когато най-сетне я пусна, двамата бяха задъхани. Джордан погали лицето й и тихо прошепна:
— Толкова нежна… Толкова невинна.
Александра не разбра правилно думите му и изтълкува „невинна“ като „наивна“. Обидена, тя се отдръпна и с мъка рече:
— Явно съм много скучна за светски човек като теб.
Той я сграбчи за ръцете и я придърпа отново към себе си.
— Това беше комплимент — почти грубо рече и Алекс се зачуди какъв ли е, когато е наистина ядосан. Той леко я разтърси и добави: — Чиста, неопетнена, лишена от преструвки… разбираш ли?
— Напълно! — ядно рече тя, без да осъзнава думите му. След секунда, когато разбра какво й е казал, се засмя. — Да не би да се караме и да спорим за това колко съм чудесна?
Неустоимата й усмивка мигом прогони раздразнението му и той меко отвърна:
— Май така изглежда.
Повече не можеше да отрича истината. Тялото му беше изпълнено с желание и копнеж по нея. Александра отново положи глава на гърдите му и той се опита да си припомни причините, поради които щеше да направи непростима грешка, ако я отведе в легло го си вечерта…
Тя бе млада, наивна и романтична.
Той не беше нито едно от тези неща.
Тя искаше да го дари с любовта си.
Той искаше само тялото й.
Тя искаше той да я обича.
Единствената любов, която той можеше да й даде, бе физическата.
Тя бе увлечена по него.
Той не искаше да си усложнява живота с влюбено дете.
От друга страна…
Тя го желаеше.
Той я желаеше.
Взе решение още преди сам да осъзнае. Погледна съпругата си и делово попита:
— Александра, знаеш ли как се правят бебетата?
Дръзкият въпрос я засрами и гъста червенина пропълзя по страните й.
— Н-налага ли се да го обсъждаме?
Устните му иронично се извиха.
— Вчера може би щях да кажа, че няма нужда. Преди час също щях да го твърдя. Сега… опасявам се, че се налага.
— Защо промени мнението си?
Сега бе негов ред да се почувства неудобно.
— Заради целувката ни — отвърна неохотно.
— Тя какво общо има с бебета?
Джордан облегна глава назад с отегчена въздишка рече:
— Знаех си, че ще попиташ точно това!
Александра се вгледа в него, след това припряно се изправи и приглади роклята си. Преди две години Мери-Елън се беше опитала да я убеди, че бебетата се правят по същия начин, по който се правят и кученцата, ала тя не бе повярвала на гази отблъскваща информация. Знаеше, че хората никога не биха постъпили така, и само някой ограничен човек като Мери-Елън можеше да повярва на такова нещо. Приятелката й вярваше на всякакви глупости, като например, че ако обърнеш гръб на дъгата, ще те преследва лош късмет, и че феите обичат да лудуват под гъбените чадърчета в гората. Ето защо Мери-Елън вървеше заднишком, когато валеше, и никога не ядеше гъби.
Александра погледна крадешком съпруга си и реши да му зададе един простичък въпрос, по отношение на който младите момичета бяха държани в неведение. Някак усещаше, че има право да знае отговора.
— Как се правят бебетата?
Стреснат, Джордан понечи да отвърне, но се отказа. Александра се обърка от държанието му, ала веднага се досети за истината. Поклати глава и въздъхна примирено.
— И ти не знаеш, нали?
Силният му смях прониза като пистолетен изстрел полумрака. Едва когато се поуспокои и успя да си поеме дъх, той задавено рече:
— Напротив, Александра… знам.
За седемте дни, през които я познаваше, той се бе смял повече, отколкото през изминалата година.
Малко обидена от реакцията му, Алекс попита:
— Ами тогава кажи ми как става?
Веселите пламъчета в очите му угаснаха и той приглади къдриците й. Най-накрая със странен, дрезгав глас каза:
— Довечера ще ти покажа как става.
Тъкмо бе изрекъл това и кочияшът отби каретата пред крайпътен хан.