— След няколко минути ще разбереш защо.
— А не може ли просто да ми обясниш сега? — настоя умолително тя.
Той промърмори нещо приглушено, но изражението на лицето му остана непроменено.
— Опасявам се, че не е възможно.
След като каза това, той се загледа в момичето, което неохотно се отправи към паравана, и широката усмивка, която досега се бе старал да потиска, се разля на лицето му. Алекс вече умираше от страх, осъзна Джордан. А още дори не бе я докоснал. Очевидно жените се раждаха с някакво шесто чувство, което ги предупреждаваше, че мъжете са опасни, особено когато жената с тях остане без защитата на камарата си от неудобни дрехи. Александра бе пълна с изненади, помисли си той, докато се взираше в паравана. Беше умна като учен, невинна като дете и съобразителна като мъдрец. В един момент бе достатъчно дръзка да насочи пушка и да застреля мъжа, опитал се да го убие, а в следващия шокирана от постъпката си — бе припаднала. Беше заговорила за секса с безпристрастието на учен, а сега, когато бе дошло време да разбере всичко за него, трепереше от страх и нарочно се бавеше.
Страхът й го притесняваше, но не достатъчно, че да го откаже от намерението му да задоволи необяснимата си жажда за нея. Въпреки че Алекс бе доста по-млада от светските, изискани жени, с които се бе срещал, тя със сигурност бе достатъчно голяма, за да се омъжи и дори да му роди наследник. Освен това бе платил прескъпо за привилегията да се наслаждава на тялото й — бе й дал името и ръката си.
Въпреки това с всеки изминал миг на желанието му да я люби се противопоставяха две неща. Първо, Александра въобще не бе наясно какво щяха да правят, поради което Джордан очакваше да се съпротивлява, когато разбере точно какво ще се случи. И второ, дори и да не беше изплашена, той не бе особено въодушевен от възможността да вкара в леглото си неопитна девойка, която бе напълно непосветена в тайните на любовното изкуство.
За разлика от останалите мъже, които предпочитаха невинните млади момичета, той обичаше да прекарва времето си с жени, запознати с любовните умения — чувствени и откликващи партньорки, които знаеха как да го задоволят и които приемаха удоволствията, които той им предлагаше, без да се срамуват или да се въздържат.
Фактът, че жените, които търсеха вниманието му, го нравеха само защото искаха нещо от него — титлата му иди да бъдат докоснати от блясъка на славата и известността му, не го притесняваше особено. В края на краищата и той искаше в замяна нещо от тях, а и удоволствието бе център на този прелестен свят. Ала каквито и да бяха причините жените да търсят компанията му, когато страстта угасваше, той предпочиташе да спи сам.
Шумоленето зад паравана престана и Джордан осъзна, че Алекс вече се е преоблякла. Досети се, че съпругата му се бави, защото се срамува да се покаже пред него но нощница.
Младият мъж реши, че най-лесно ще я успокои, ако подходи към темата за дрехите или тяхната липса — спокойно и безразлично. Затова стана и прекоси стаята с намерението да си налее чаша вино.
— Александра — попита я сериозно, — имаш ли нужда от помощ?
— Не! — чу се ужасеният отговор. — Аз… вече съм готова.
— Тогава излез оттам.
— Не мога! Френската шивачка на баба ти е луда. Във всичко, което ми е ушила, има дупки.
— Дупки ли? — изненадано повтори той, протегна ръка към бутилката с вино и погледна към паравана. — Какви дупки?
Алекс се показа иззад паравана и съпругът й удивено зяпна възмутеното изражение на лицето й. Сетне погледът му се плъзна по дълбокото деколте на корсажа на сатенената нощница.
— Тази нощница има огромна дупка на гърдите, както виждаш — горчиво обяви момичето. — Синята пък има дупка на гърба, а жълтата е най-лоша… Гърбът и гърдите ми са почти голи, а на всичкото отгоре има и огромна цепка чак до коленете ми. На онази французойка трябва да й забранят да докосва игла и ножица!
Джордан избухна в смях, грабна девойката в прегръдките си и зарови лице в уханните къдрици.
В този миг цинизмът, който досега го бе съпътствал, като че ли го напусна.
— О, Алекс — рече през смях, — не мога да повярвам, че си истинска!
Тъй като не бе виновна за безумния модел на нощниците си, тя не се обиди.
— Няма да ти е толкова смешно, като видиш какво е натворила онази шивачка и като си припомниш колко си й платил.
— Защо?
— Защото дрехите, в които няма огромни дупки, са прозрачни като стъкло.
— Стъкло… — За втори път херцогът изгуби самоконтрол. Той отметна глава назад и се предаде на веселието, което невинната и остроумна девойка внасяше в живота му.
Отнесе Алекс на леглото, ала когато я пусна да се облегне назад, тя усети възбудата му и се напрегна. Несигурна, уплашена, сякаш той бе ужасна заплаха, тя попита: