Дори не й хрумна да се засрами от преживяното. Любовта означаваше да даваш всичко от себе си, да не задържаш нищо. На това я бе научил дядо й. Любовта означаваше да повериш щастието си на друг човек и да се стремиш да го направиш щастлив. Беше успяла да спази и двата съвета.
Отново се замисли за бебетата. Никога не бе разбирала как така двойките понякога имат деца, без да са го искали. Без съмнение причината за това бе в желанието им да се занимават с това чудесно нещо, което Джордан бе нарекъл „любене“.
Херцогът сведе глава, за да погледне жена си. На светлината на свещите дългите й ресници хвърляха сянка върху скулите. Александра беше много красива, чистото й лице, нежната прасковена кожа и леката руменина й придаваха невинен и почти детски вид. Беше възнамерявал да й разкрие радостите на любовта, ала вместо това тя го бе научила как да се раздава. Алекс беше невинна, млада, непорочна, красива и сладка — беше изкусителка.
Усмихна се, щом осъзна, че съпругата му бе приложила всички техники, които той бе използвал, за да му достави удоволствие, така както той бе накарал нея да стене от наслада. Ала тя бе добавила и нещо от себе си, нещо трогателно и чисто, което го караше да се чувства горд и… притеснен.
Той се наведе и нежно я целуна по челото, изричайки тихо името й. Александра отвори очи и онова, което зърна в тях, го накара да потръпне — видя същото нещо, което го бе разтърсило, когато тя го целуна и докосна — цялата любов на вселената, грейнала в очите й.
— О, Боже! — пресипнало прошепна съпругът й.
Часове по-късно, когато за втори път я бе любил и я бе държал в прегръдката си, загледан в пламъка на свещта и неспособен да прогони ревността, която се зараждаше в него, Джордан рече:
— Александра, никога не вярвай на мъж, който иска да му вярваш. Особено ако в този момент си без дрехи.
Тя отвори очи. Усмивката й грейна.
— С колко мъже очаквате да говоря, докато съм без дрехи, милорд?
— С николко — строго заяви Хоторн. — Просто се шегувах. — И тъй като не знаеше как направо да й каже да не вярва на него или на друг мъж, започна да увърта: — Не бива да се доверяваш на хората, можеш да пострадаш.
Алекс се усмихна сдържано и каза:
— Бих пострадала, ако не се доверявам. Ти нямаш ли доверие на хората?
— На малцина, и то не напълно.
Тя прокара пръст по гоилите му чувствени устни.
— Ако не се доверяваш — рече съпругата му мъдро и наивно, — няма опасност да бъдеш разочарован от някого. Ала също така ще се лишиш и от възможността да бъдеш щастлив. — Неспособна да спре да го докосва, проследи с пръсти изсечените мускули, без да забелязва припламналото желание в очите му. — Ти си красив, нежен, мъдър и силен — прошепна тя, наблюдавайки как очите му потъмняват, докато плъзваше ръка към гърдите му. — Но трябва да се научиш да се доверяваш на хората, особено на мен. Без доверие не може да има любов, а аз те о…
Джордан запечата устните й с изпепеляваща целувка, която заглуши думите й и я заключи омаяна в един прекрасен свят, където съществуваше само дивата красота на неговите движения.
Единадесета глава
Рано на следващата вечер спряха за кратко в Лондон и докато съпругът й бе зает с някаква работа, кочияшът я разхожда с каретата цели два часа из града. Александра бе убедена, че Лондон е най-вълнуващият град на света.
Слънцето потъваше бавно в морето, когато на следващия ден пристигнаха на пристанището. Алекс бе опиянена от пейзажа и звуците на пристанището. Наблюдаваше как хамалите слизат и се качват по траповете с големи сандъци върху раменете си, докато огромни кранове повдигаха натоварени мрежи от доковете и ги товареха в корабите. Страховити бойни кораби с внушителни мачти бяха зареждани с провизии и приготвяни да се присъединят към блокадата на американските колонии или да продължат морската битка с французите. Едри моряци се разхождаха по доковете, прегърнали жени с гримирани лица и с рокли, пред които дрехите на Александра бледнееха.
Капитанът на „Попътни ветрове“ ги приветства лично, докато се качваха на борда, и ги покани да се присъединят към него в каютата му за скромна вечеря. „Скромната вечеря“ се състоеше от четиринайсет блюда, всяко сервирано с различен вид вино, придружени с оживени разговори относно войните, които Великобритания водеше с Франция и Америка. В Моршам, когато Алекс бе чела за кървавите сухопътни битки с войските на Наполеон и за морските сблъсъци, всичко бе изглеждало далечно и нереално. Но сега с всичките тези бойни кораби, пуснали котва край брега, войната изглеждаше истинска и плашеща.