— За твое добро ли? — раздразни се старицата. Антъни се засмя.
— Тя е невероятен противник и поддържам формата си, като се фехтувам с нея. Двамата с Джордан бяхме едни от най-добрите фехтовчици в Англия, ала когато тренирам е Александра трябва доста да се поизпотя, за да не загубя. Въпреки това обаче тя доста често ме побеждава.
Когато внукът й си замина, старицата тъжно се взря в празното кресло. Знаеше, че няма да може да говори с Александра по тези въпроси. Не можеше да прекърши духа на снаха си, като знаеше какви усилия полага тя да изглежда весела. Само за няколко дни момичето бе успяло да разведри мрачната къща с лъчезарната си усмивка и музикалния си смях. Старицата осъзнаваше, че причината Александра да се смее не бе, защото беше весела. Младата жена просто се опитваше да повдигне духа на всички в имението. Тя бе много нежно, добро и смело момиче и херцогинята вече го знаеше.
Без да осъзнава, че е станала причина за тревога, Алекс се опитваше да се настрои към строгите порядки в благородническото семейство. Пролетта скоро отлетя и лятото я смени, ала тя продължаваше да учи и да се разхожда до конюшните, където Смарт й разказваше чудни истории за съпруга й. Съвсем скоро коняря бе напълно запленен от очарователното момиче, за което се бе оженил господарят му.
Въпреки че Александра беше много ангажирана, Джордан не преставаше да тревожи мислите й. Месец след смъртта му по нейна молба в имението бе поставена надгробна плоча.
Мястото бе красиво и се намираше не в семейното гробище, а край езерото, близо до гората и до беседката.
Алекс харесваше кътчето и не й се искаше плочата да се намира в отдалеченото, мрачно и самотно гробище зад хълмовете. Въпреки това, когато поставиха плочата, тя не остана доволна. Посети главния градинар и го помоли да й даде семена, за да засади цветя край беседката. Работеше в малката си градинка, а когато приключи и цветята израснаха и цъфнаха, осъзна, че без да иска е пресъздала копие на местността, в която Джордан й бе казал, че му напомня на портрет на Гейнсбъро.
Още повече се влюби в мястото и прекарваше безброй часове в беседката, съзерцавайки малката китна полянка, припомняйки си всеки прекаран миг с Джордан. Беше се оженил за нея само за да я предпази от сплетните; беше й купил кученце за рождения ден, а дори не го харесваше. Припомняше си целувките му, жадуваше за тях. Мечтаеше, че ако бе останал жив, щеше да падне на колене с ръка на сърцето и да й признае колко много я обича. Колкото повече мечтаеше, толкова повече се убеждаваше, че Джордан наистина бе започнал да се влюбва в нея, преди съдбата да й го отнеме.
На Александра така и не й хрумна, че Гибънс и Смарт може да преувеличават качествата на господаря си и да не й споменават за неговите недостатъци. Слугите така и не й бяха казали за красивата балерина и жените преди нея, топлили ложето на съпруга й.
От разказите на лакея и коняря тя остана с впечатление, че Джордан е известен с честта, достойнствата и смелостта си. Дори не подозираше, че се носеха легенди за похожденията му, за безбройните флиртове и скандалните връзки с жени, които красяха обществото единствено с хубостта си.
Застанал пред прозореца, Антъни удивено наблюдаваше Александра, която яздеше пред къщата. Беше облечена в яркосин костюм за езда и изглеждаше великолепно.
— Изумително е как се промени за една година. Сега е красавица — рече той на баба си.
— Въобще не е удивително. Тя има прекрасна фигура и правилни черти. Просто бе много слабичка. Още не се бе наляла… аз самата бях като нея — къснозрейка.
— Наистина ли? — засмя се Тони.
— Да — отсече старицата и мрачно добави: — Тя все още носи цветя на надгробната плоча край гората. Всеки ден. Веднъж през зимата едва не се разплаках, когато я видях да крачи през снега със свежи цветя в ръцете. Береше ги от оранжерията.
— Знам — тъжно отвърна Антъни и отново се загледа в момичето.
Алекс ги забеляза и весело им махна. Косата й вече бе дълга и вятърът немирно си играеше с нея. Големите й очи с цвят на бистър аквамарин блестяха под дългите ресници, а страните й розовееха от ездата и дългата разходка.
Джордан я бе сбъркал с момче. Сега никой не можеше да направи такава грешка. Алекс се бе превърнала в хубавица. Тони с гордост остана пред прозореца да наблюдава изящната й походка и гордата осанка. Всеки мъж би се загледал в Александра и повече не би отвърнал поглед от нея.
— След няколко седмици, когато направи дебюта си в обществото, ще се наложи да гоним с тояги тълпите от ухажори — рече той.
Петнадесета глава
ЛОНДОН