— Разбира се — съгласи се най-сетне сър Хоторн. Антъни представи Роди на Александра и се отдръпна, за да наблюдава как той се покланя на момичето и моли за честта за един танц.
Танцът почти свърши, преди Алекс да успее да се отпусне и да спре да брои наум стъпките. Тъкмо реши, че няма да сбърка, когато от думите на отегчения си партньор едва не се спъна.
— Кажете ми, скъпа, как успяхте да разцъфнете така в компанията на старата херцогиня?
Музиката заглуши отчасти думите на Роди и Алекс бе сигурна, че не е чула въпроса му правилно.
— Аз… моля?
— Тъкмо изразих възхищението си от смелостта ви. Издържали сте цяла година в компанията на най-известната ледена шушулка. Съжалявам ви за онова, което е трябвало да изтърпите.
Александра нямаше опит в размяната на подобни празни остроумия и не знаеше, че в момента се смятат за модерни. Шокирана от държанието на благородника срещу себе си, тя защити старицата, която бе заобичала с цялото си сърце.
— Явно не познавате добре нейна светлост.
— Напротив. И наистина ви съжалявам.
— Не ми е нужно съжалението ви, милорд, и ако я познавахте, както твърдите, тогава нямаше да говорите така за нея.
Роди недоволно се вгледа в тъмнокосата красавица.
— Смея да твърдя, че познавам херцогинята и че няколко пъти съм търпял на собствен гръб строгостта й. Старата е истинска ламя.
— Тя е мила и щедра дама.
— Или се страхувате да си признаете истината, или сте най-наивното същество на земята.
— А вие — сряза го с леден глас Алекс — сте или сляп и не можете да прозрете истината, или сте много злобен.
В същия миг музиката спря и танцът свърши, а Александра обиди жестоко сър Родерик, като му обърна гръб и го остави сам.
Тя обаче не осъзнаваше, че я наблюдават стотици очи. Спокойно се върна при старицата и при Тони. Всички забелязаха неуспеха, който Роди претърпя с младата херцогиня, и всички заговориха за него. В отговор на обидата сър Карстеърс обяви на познатите си, че вдовицата е глупава, лишена от всякакво остроумие, невъзпитана, скучна и неприятна. Той се превърна в най-големия й противник. След около час всички присъстващи бяха убедени, че херцогиня Хоторн е глупаво и празноглаво същество. Александра стоеше, без да подозира нищо за това, и слушаше как група млади хора, облечени елегантно, обсъжда балета, който бяха посетили миналата вечер. Те споменаха за прекрасното изпълнение на красива балерина на име Елиз. Алекс се обърна към Антъни и невинно го попита дали Джордан е харесвал този балет. Около двеста души млъкнаха сконфузено или се извърнаха, за да не види тя присмехулните им изражения.
Следващата неприятност не закъсня. Антъни се бе отдалечил и бе оставил Александра в компанията на група младежи, когато тя случайно забеляза две от най-красивите жени, които някога бе виждала. Непознатите стояха с гръб една към друга и наблюдаваха младата херцогиня с презрение. Едната бе блондинка с хладна красота, а другата бе млада и пищна брюнетка.
Алекс разсеяно осъзна, че господин Уорън й говори нещо, затова се извини за невниманието си и наивно попита:
— Тези дами не са ли най-красивите жени, които някога сте виждали?
Групичката, която се бе събрала около нея, погледна първо към въпросните дами, сетне всички втренчиха погледи в Александра. Хората се ококориха, някои повдигнаха вежди, а други направо прикриха устни с длани, за да не се засмеят. До края на бала всички присъстващи знаеха, че вдовицата на херцога на Хоторн се е възхищавала публично на две от любимите му бивши любовници — лейди Алисън Уитмор и лейди Елизабет Грейнджърфийлд. Мълвата бързо достигна до двете светски красавици и за пръв път от годините се засмяха като първи приятелки, чието приятелство отдавна бе разрушено от желанието им към един и същи мъж.
Алекс така и не разбра какво точно се е случило, но все повече се убеждаваше, че хората в залата като че ли й се присмиват.
Когато се прибираха у дома, тя помоли Тони да й каже дали не се е провалила в нещо, ала той едва я потупа по рамото и само рече:
— Беше голям успех.
Въпреки това Александра усещаше, че нещо ужасно се е объркало. През следващата седмица последва дълга поредица от балове, соарета, официални закуски, на които Алекс винаги бе съпровождана от присмехулните погледи на благородниците. Накрая положението стана нетърпимо. Обидена и объркана, тя потърси утеха от възрастните познати на старата херцогиня, които внимателно я изслушваха и не прекъсваха разказите й за прекрасния й съпруг, херцога на Хоторн. На нея обаче и през ум не й мина, че същите тези мили възрастни хора могат да споделяте по-младите си роднини, че вдовицата на Хоук е била сляпо влюбена в съпруга си женкар. Скоро всички в града знаеха, че Александра е била заслепена от Джордан.