Мъжете много рядко я канеха на танц. Правеха го единствено заради огромната зестра, която Антъни и херцогинята й бяха отредили. Сред малкото й почитатели имаше и такива, които просто искаха да се похвалят пред познатите си, че са държали в прегръдките си жената на най-легендарния прелъстител в Лондон. Алекс усещаше, че нито един от тези мъже не я харесва, затова правеше единственото, което можеше — криеше мъката и нещастието си. Вдигаше високо глава и често хладно отказваше на поканите за танц с извинението, че предпочита да остане седнала до старата херцогиня.
Резултатът от поведението й бе, че я нарекоха Ледената херцогиня. Благородниците се шегуваха, че Джордан всъщност е предпочитал да се удави, вместо да посещава ледената си съпруга в брачното ложе. Скоро всички си спомниха, че в деня, в който вестниците бяха обявили новината за сватбата на Хоторн, той бе видян да излиза от разкошните покои, които бе подарил на скъпата си балерина.
Излезе наяве и клюката, която Елиз бе споделила със своя приятелка, че бракът, който Джордан сключва, е от неудобство и съжаление и че младоженецът няма никакво намерение да прекъсва връзката си с нея.
Само след две седмици Александра вече бе уверена, че е отхвърлена, но слуховете и клюките не достигаха до нея, така че тя не разбираше причината за това.
— Чуваш ли ме, Хоторн? Ставай, бе, човек!
С усилие, което почти изцеди и последните му сили, Джордан отвори очи. Ослепителна бяла светлина нахлуваше през стените и през отворите на тавана. Пареше очите му. Болката отново го изпрати в безсъзнание.
Беше нощ, когато се съвзе и видя мрачното лице на Джордж Морган, друг пленник от „Ланкастър“, когото не бе виждал от три месеца, когато ги отведоха.
— Къде съм? — попита прегракнало той и облиза напуканите си устни.
— В ада — отчаяно отвърна американецът. — За да съм поточен — във френска тъмница.
Джордан понечи да вдигне ръка и откри, че е прикован с тежки окови. Проследи с поглед веригата и видя, че е закрепена на стената с огромни масивни халки. Объркано се взря в тях, докато се опитваше да разбере защо той е окован, а Джордж Морган не е.
Съкилийникът му бързо схвана какво тревожи благородника и попита:
— Не си ли спомняш? Веригите са за награда. Задето цапардоса един тъмничар и му счупи носа. Освен това за малко да прережеш гърлото му със собствения му нож, когато те докараха тук.
Джордан затвори очи, но не успя да си спомни да се е бил с някого.
— Само с това ли ме наградиха?
— Не. Имаш счупени ребра, лицето ти е неузнаваемо, а гърбът ти прилича на кайма.
— Очарователно. Има ли някаква причина, поради която ме оставиха жив и ме пребиха?
Джордж се засмя, когато чу студения невъзмутим тон на херцога.
— Дявол го взел! Вие британците не мигвате с око дори, каквото и да стане, нали? Студени и хладнокръвни, както всички говорят за вас.
Джордж взе металното канче и го напълни с вода от кофата. Опита се да излее мръсотията, събрала се най-отгоре, после допря канчето до кървящите устни на Джордан.
Хоук преглътна, после изплюе отвращение.
Пренебрегвайки реакцията му, американецът отново притисна канчето до устните му.
— Знам, че не ухае на любимата ти мадейра и че чашата е мръсна, и не е кристална, но ако не пиеш вода, ще лишиш надзирателите от удоволствието да те убият собственоръчно и тогава ще се заемат с мен.
Джордан се намръщи, но осъзна, че Морган се шегува. Отпи няколко глътки от отвратителната миризлива вода.
— Така е по-добре. Ти май харесваш да те наказват. — Американецът продължаваше да говори весело, но загрижено превързваше гърдите на Джордан с парчета плат, които късаше от ризата си. — Можеше да си спестиш побоя. Майка ти не те ли научи, че е лошо да се биеш с въоръжени мъже, които явно те мразят?
— Какво правиш?
— Правя ти стегната превръзка. Не те убиха, защото те държат за резерва. Ако британците заловят някой от техните, французите ще направят размяна. Ама ти не играеш по нравилата и очевидно не искаш да останеш жив.
— Как изглеждам? — попита Джордан без особен интерес.
— Бих казал, че двете ти момичета нямаше да те харесат особено.