— Какви две момичета?
— Струва ми се, че ти ще знаеш по-добре. Коя е Елиз — жена ти ли?
— Любовницата.
— Ами Александра?
Джордан примигна. Александра. Александра…
— Едно дете — отвърна най-сетне той и си спомни тъмнокосо момиче, което държи клон вместо сабя. — Не — поправи се той, докато си припомняше пропиления си празен живот, който го бе довел до прибързания му брак с едно очарователно момиче, с което бе споделил леглото си. — Съпругата ми.
— Наистина ли? Леле, любовница, жена и дете. От всичко по малко.
— Не… Нямам дете. Една съпруга… Няколко любовници…
— Къде те държаха досега? Не съм те виждал, откакто французите ни свалиха от кораба преди три месеца.
— Имах си свои покои и ми беше отделяно специално внимание — горчиво рече той, говорейки за миризливата дупка, в която го измъчваха непрестанно, докато едва не загуби разсъдъка си от болка.
Джордж угрижено погледна англичанина и попита:
— Какво толкова каза на французите, че така те намразиха?
— Казах им името си.
— Е, и?
— И те си го спомниха — изхърка Джордан, опитвайки се остане в съзнание, борейки се с острата болка, пронизваща гърдите му. — От Испания. И защото си мислят… че… знам нещо за военните.
— Чуй ме, Хоторн — отчаяно рече Морган. — Мърмореше нещо за бягство, когато те докараха тук. Имаш ли план?
Джордан едва кимна.
— Искам да дойда с теб. Но, Хоторн, ти няма да преживееш още един такъв побой. Не се шегувам, човече! Не ги предизвиквай повече!
Херцогът отпусна глава настрани и загуби съзнание.
Джордж отчаяно поклати глава. Един от оцелелите вече бе починал от раните си, нанесени от побоищата. Чудеше се дали англичанинът няма да е втората жертва.
Шестнадесета глава
По време на бала у лорд и лейди Донлий, Александра вече бе толкова напрегната и нещастна, че бе почти безчувствена. Имаше усещането, че вече никога няма да се засмее или да заплаче.
По изрично настояване на херцогинята танцува с лорд Понсънби, тромав и превзет мъж на средна възраст, облечен като паун. По време на танца благородникът със задоволство заяви, че е известен сред хората със завидния си интелект.
Когато танцът свърши, вместо да придружи Александра до мястото й при старата херцогиня, лордът, за когото Алекс бе дочула, че си търси богата съпруга заради затрудненото си финансово положение, решително я отведе в другия край на залата.
— Трябва да ме придружите до онова усамотено кътче, ваша светлост. Херцогинята ми спомена, че се интересувате от философия. Затова реших да ви разкажа някои неща за един от най-великите философи — Хораций.
Александра веднага се досети, че старицата сигурно се бе отчаяла от липсата на интерес към снаха си, за да реши да проговори за познанията й.
— Но, моля ви, не се притеснявайте — продължи лордът, който погрешно разбра тъгата на младата вдовица. — Няма да забравям, че сте жена и че ще ви е доста трудно да разберете същността на логиката. Можете да разчитате на мен, че ще поддържам разговора на много ниско ниво.
Александра бе толкова отчаяна, че дори не се подразни от обидните му забележки. Не и бяха останали сили да се съпротивлява, затова не обърна внимание на мъжа, който имаше ум в главата си само колкото да се облече като блюдо с разноцветни цитрусови плодове.
Насили се да бъде учтива и позволи на кавалера си да я отведе в съседната зала, отделена от дансинга с тежки кадифени завеси. Залата обаче не бе празна. Александра веднага забеляза пищно облечената млада дама с гъста коса с цвят на старо злато. Непознатата бе с гръб към тях и явно се опитваше да се порадва на усамотението си и на свежия въздух.
Когато Алекс и лордът влязоха, дамата се обърна и Александра веднага я позна. Лейди Мелъни Камдън, красивата млада съпруга на граф Камдън, която тъкмо се бе върнала в Лондон след посещението си при сестра си в провинцията. Александра бе присъствала на бала, на който лейди Мелъни бе направила своя дебют за сезона. Тогава всички я бяха посрещнали е широки усмивки, много прегръдки и топли думи. „Тя наистина е успяла!“ — помисли си Алекс.
Младата херцогиня скришом се усмихна на графинята, задето бяха прекъснали усамотението й и лейди Мелъни се усмихна разбиращо.
Лорд Понсънби или не забеляза жената, или просто не желаеше да се разсейва заради присъствието й. Той си наля пунш, облегна се на мраморните колони и се впусна в безкрайна тирада върху произведенията на Хораций, без да откъсва очи от деколтето на Александра.
За пръв път в живота си Алекс бе поставена в такова положение — мъж я оглеждайте похотливо, докато правеше грешни изводи и бъркаше цитати от Сократ и Хораций. Притеснена от поведението му, тя почти не забеляза грешките, нито видя как младата графиня се извърна рязко и стреснато погледна лорда.