Докато изчакваше с ръце на кръста, дишането й да се успокои, Александра трескаво размишляваше дали да свали маската си и да се разкрие пред Карстеърс, или да се срещне с него малко по-късно в салона, както бе планирала сутринта. Припомняйки си какво й бе качал за него Антъни, реши да не бъде страхливка.
Извади двете дълги фиби, които придържаха косата й, разкопча маската си и я свали. Разтърси глава и тежката й лъскава коса се разпиля по раменете.
— Невероятно! — промърмори иначе невъзмутимият сър Роди, зяпна ококорено усмихнатата млада жена, която носеше стегнати бричове и широка риза, много по-предизвикателни и от най-разголената рокля. — Дяволите да ме вземат… — изруга той, но ниският съблазнителен смях на херцогинята го накара да млъкне.
— Дано така да стане — весело рече тя и с грациозна походка се приближи до него. — А ако не стане, да знаете, че наистина е трябвало да ви вземат — добави и му подаде ръка.
— Защо? — попита той, ядосан на самия себе си, задето не можеше да овладее изражението си.
— Защото ме направихте за смях пред всички, въпреки че си го заслужавах. Но ми се струва, че може би ще пожелаете да промените това положение и по този начин да си осигурите по-благоприятен климат в небесата.
Роди беше готов да се подсмихне.
— Предполагам, че обвинявате мен за вашата… ъ-ъ… да кажем — непопулярност — рече Карстеърс, който започваше да се окопитва.
— Напротив, обвинявам себе си — рече младата красавица и се усмихна прелъстител но. — Но сега ви моля да ми помогнете да променя станалото.
— И защо да го правя? — безцеремонно попита Роди. Алекс повдигна вежди и дяволито се усмихна:
— За да докажете, че можете, разбира се.
Благородникът се подвоуми дали да приеме предизвикателството. Само от скука и за свое собствено удоволствие Роди бе унищожил репутациите на много млади дами, ала никога не бе правил опит да възвърне доброто име на някого. Ако се заемеше с тази задача, щеше да се изложи в обществото на голям риск… Ала все пак предизвикателството бе така сладко и примамливо. Възрастната херцогиня бе достатъчно влиятелна, за да накара по-старото поколение от благородниците да приемат Александра, но само Роди Карстеърс можеше да превърне младата й снаха в популярна дама сред младите членове на висшето общество.
Той погледна крадешком Александра и забеляза, че тя го наблюдава с лека усмивка. Изненадан от себе си, той се загледа в дългите й извити ресници, които хвърляха сянка върху деликатните й скули. Сър Родерик Карстеърс като омагьосан предложи ръката си на младата жена и рече:
— Нека обсъдим стратегията си по-късно, да речем на вечеря. Довечера ще дойда и ще ви придружа на бала у Гинели.
— Значи ще ми помогнете?
Той се усмихна и отвърна, цитирайки известна сентенция:
— Мисля, че бе на Омир.
Упоритото и инатливо момиче поклати глава и с усмивка го поправи:
— Хораций.
Карстеърс се замисли за миг, сетне се усмихна и я загледа с възхищение.
— Права сте.
„Колко бе лесно“ — помисли си Алекс месец по-късно, докато стоеше сред тълпа от обожатели и приятели. Следвайки съвета на лейди Мелъни, бе подновила гардероба си напълно. Сега в него имаше само светли дрехи в пастелни и ярки цветове, които подчертаваха красотата на женствената й фигура. Другото, което направи, бе да пристъпи строгите принципи, на които я бе научила старата херцогиня, и да говори, общо взето, каквото й хрумне.
Роди се бе погрижил за останалото. Той я придружаваше навсякъде и публично демонстрираше одобрението си. Беше й дал ценен съвет как да се държи с бившите любовници на Джордан — лейди Уитмор и лейди Грейнджърфийлд.
— Като се имат предвид коментарите ви за несъществуващите добродетели на съпруга ви — беше й казал той — и абсурдните ви хвалби по отношение на метресите му, не ви остава друго, освен да установите добри отношения с двете дами. Тогава висшето общество ще заключи, че не сте наивна и глупава, а че сте млада дама с малко пиперливо чувство за хумор.
Александра бе последвала този съвет, както и всички останали, и само за един месец бе пожънала небивал успех.
Интелектът и остроумието й я превърнаха в най-желана сред младите дебютантки, които често се изчервяваха и засрамваха. Тя се отличаваше сред тълпата от блондинки. Младата херцогиня имаше лъскава и тежка коса с цвят на стар махагон, тенът й бе румен, а не блед и измит като на останалите, поради което блестеше като тъмен скъпоценен камък върху бял сатен.