Тони се ядоса.
— Не бих нарекъл посещението на панаира, нито състезанията в Хайд Парк или пък другите неща, които прави, победа в играта на Джордан.
— Въпреки това тя прави точно това. Не знам дали го съзнава, но това е истината. Съгласен ли си?
— Да, предполагам, че си права.
— Разбира се, че съм — вбеси се старицата. — Ти също си на мнение, че поведението на Александра излага бъдещето й и репутацията й на риск. А и ми се струва, че ситуацията ще се влошава.
Антъни въздъхна и рече:
— Права си.
— Така. Тогава ще се съгласиш с мен, когато ти заявя, че не желая да живея тук в Лондон, обсадена от ухажорите на Александра, нито пък да седя на тръни, притеснена, че някой все ще успее в онова, в което Марбли се провали. Искам да прекарам остатъка от живота си в Роузмийд. Но не мога да отида там, защото Александра ще трябва да ме придружи, а това също ще провали бъдещето й. Единственото, което ни остава, е да я накарам да живее тук с теб, а това е немислимо. Скандалът ще е невероятен.
— Да, като че ли няма изход от ситуацията.
— Сега, когато и двамата сме на едно мнение, искам да те помоля за нещо.
— Само кажи какво.
— Ожени се за Александра.
— Всичко друго, но не и това — намръщи се Тони. Старицата се загледа мрачно във внука си. Той познаваше този поглед. С него цял живот баба му подчиняваше слугите, плашеше недоброжелателите и наказваше децата си. Единствено Джордан и майка му бяха имунизирани към този поглед.
Антъни обаче още се боеше от херцогинята. Сега отчаяно се огледа, сякаш търсеше изход за бягство.
Баба му стоеше и чакаше.
Мълчанието бе друго смъртоносно оръжие, което тя употребяваше с виртуозност. В моменти като този винаги млъкваше. Много по-лесно и по-високомерно бе да накараш някого да моли за пощада само защото мълчиш, вместо да го залееш с поток от гневни тиради.
— Май не осъзнаваш за какво ме молиш — ядоса се Тони. Отказът му веднага предизвика атака. И Антъни успя да се досети къде точно ще се прицели баба му. Тя бе майсторка на словесните двубои.
— Искрено се надявам — изрече надменно тя и като че ли леко разочаровано, — че няма да ми твърдиш, че Александра не те привлича.
— Ами ако кажа точно това?
Старицата смръщи вежди, предупреждавайки го, че ще избухне, ако той продължи да се съпротивлява.
— Не е нужно да изравяме томахавката. Не го отричам. Освен това същата идея ми е хрумвала и на мен.
Херцогинята възвърна спокойното си изражение и леко кимна — жест, който означаваше, че може би един ден Антъни ще си възвърне благоволението й.
— Сега вече говориш разумно.
— Не съм съгласен да направя това, за което ме молиш, но ще го обсъдя с Алекс и ще оставя решението на нея.
— Александра няма думата по въпроса, също както и ти, мили мой. И не е необходимо да говориш за това с нея, защото вече накарах Хигинс да я покани да се присъедини към нас. — Старицата погледна към вратата и добави: — Сега.
— Сега! — избухна Тони. — Не може сега. Долу ме чакат трима мъже, които възнамеряват да поискат ръката й от мен.
Херцогинята не обърна внимание на думите му и просто махна с ръка.
— Ще накарам Хигинс да ги отпрати.
Преди Антъни да успее да протестира, старицата отвори вратата и пусна Алекс вътре.
— Александра — рече тя строго, — поведението ти напоследък доста ни притеснява. Знам, че не желаеш да ни безпокоиш. Аз съм стара жена…
— Притеснявам ли те, мадам? — разтревожи се Алекс. — С поведението си? Какво съм направила?
— Ще ти кажа — рече херцогинята и набързо изреди няколко случки, с което целеше да изплаши и обърка Александра. — Тази ужасна ситуация, в която се намираме, не е изцяло по твоя вина. Истината обаче е, че ако Антъни не беше прозрял истинските намерения на сър Марбли и ако не те бе спасил навреме, ти щеше да се озовеш в Уилтън, а с репутацията ти щеше да бъде свършено. Ако това бе станало, щеше да се наложи да се омъжиш за онзи измамник. Това твое флиртуване с ухажорите трябва да престане. Всички мислят, че ти просто се забавляваш, но аз те познавам. Държиш се така заради Джордан, за да му покажеш, че не си по-глупава от него. Както се казва: „зъб за зъб“. Ала това не е възможно, скъпа моя! Твоите малки лудории не могат да се сравняват с нещата, които мъжете вършат, особено мъжете като Джордан. Освен това той е мъртъв.
Александра объркано погледна херцогинята.
— Знам това.
— Чудесно! Тогава няма причина да продължаваш да живееш по този начин. — Възрастната жена погали лицето на снаха си и добави: — Престани, преди да унищожиш репутацията и бъдещето си. Трябва да се омъжиш за някого, скъпа, и понеже съм загрижена за теб, желая този човек да бъде Антъни. Това също е и негово желание. Трябва да се занимаваш с нещо друго освен със забавленията, Александра. Трябва да се задомиш и да имаш деца. Досега си играеше с огъня и се боя, че това не може да продължи. Балните рокли струват цяло състояние в Лондон, а ние не сме направени от пари. Ще оставя на теб и на Антъни да се доуточните. — Усмихната, възрастната жена тръгна към вратата, но се извърна и добави: — Планирайте голяма сватба в църква, но да бъде съвсем скоро, разбира се.