— Да — рече Филбърт и удивено се загледа в непознатия член на семейство Таунсенд, който заизкачва стълбището и започна да раздава заповеди, сякаш бе господар.
— Веднага ми го прати. Ще бъда в жълтия салон. Кажи му, че искам да се изкъпя и да се обръсна незабавно. И да се преоблека. В собствените си дрехи, ако е възможно и ако още са тук. Ако не, ще сложа нещо на Тони или на някого другиго.
Джордан влезе в господарските покои, в които вероятно се бе настанил братовчед му. Отиде в жълтия салон, който не бе кой знае колко разкошен, но сега му стори като най-прекрасното място на земята. Свали грозното сако, подарено му от капитана на „Сокол“, и започна да разкопчава ризата си.
Тъкмо бе започнал да разкопчава панталона си, когато в стаята нахълта задъхан Матисън.
— Изглежда има някакво недоразумение, сър, името ви не може да е… Мили Боже! — камериерът млъкна и зяпна. След това продължи да повтаря само: — Мили Боже, ваша светлост! Мили Боже!
Джордан се засмя. За такова посрещане си бе мечтал.
— Убеден съм, че всички сме много благодарни на Всевишния, задето направи така, че да се върна жив и здрав у дома. Обаче в момента наистина имам нужда от баня, а после искам да се преоблека в чисти дрехи.
— Разбира се, ваша светлост. Веднага. И ако позволите, искам да ви кажа колко невероятно щастлив, невероятно удивен съм… Мили Боже! — извика Матисън, само че този път изглеждаше ужасен.
Херцогът удивено изгледа иначе сдържания мъж, който изтича в стаята на Тони и почти мигновено се върна с риза и панталони в ръце.
— Миналата седмица ги открих в гардероба. Бързо! Трябва да побързате… В църквата! Сватбата…
— Сватба. Ето защо всички са в църквата. Кой ще се жени?
— Лорд Антъни — задавено отвърна Матисън, който се опитваше насила да облече господаря си и напъхваше ръката му в единия ръкав на ризата.
Джордан се усмихна и попита:
— За кого ще се жени?
— За жена ви!
Джордан бе така поразен, че отначало не можа да осъзнае казаното.
— Двуженство! — извика Матисън.
— Тичай на улицата и спри нещо, стига да е на колела — изкомандва господарят и нахлузи ризата. — След колко време е церемонията?
— След двайсет минути в „Сейнт Пол“.
Джордан скочи във файтона, който отмъкна изпод носа на един разгневен благородник.
— До „Сейнт Пол“ — извика на кочияша. — И ако ме закараш за петнайсет минути, ще можеше да изживееш остатъка от живота си в охолство.
— Май ще е трудно. Там има сватба и задръстванията са ужасни.
Докато пътуваха, така и не успя да се успокои и да прогони мислите, които го мъчеха. Движението наистина бе натоварено. Единственото, което му оставаше, бе да чака и да размишлява над нещастието си.
Мисълта, че след приключване на траура Тони може да се ожени, му бе хрумвала един-два пъти, въпреки че братовчед му никога не бе проявявал желание да се обвърже. Беше си представял, че някой ден и Александра може да се влюби и да пожелае да се омъжи, но не и толкова скоро. Не и докато се предполагаше, че е лудо влюбена в него…
Ала никога не си бе представял, че от някакво криворазбрано чувство за чест и достойнство Тони ще се ожени за младата му вдовица. „По дяволите! — изруга, когато зърна кулите на църквата. — Какво ли го е прихванало, та да постъпва така глупаво…“
Изведнъж му хрумна, че причината може да е съжаление. Явно цялата тази катастрофа бе предизвикана от съжаление и той просто трябваше да предотврати сключването на този брак. Иначе Александра и Тони щяха да бъдат обвинени в двуженство. Преди файтонът да спре напълно пред „Сейнт Пол“, Джордан вече тичаше нагоре по стълбите, молейки се да е пристигнал навреме, за да спре проклетата сватба. Тази надежда умря в мига, в който той отвори тежката дъбова врата и видя младоженците, застанали пред олтара.
Закрачи бавно, а тежките му стъпки отекваха като изстрели в притихналата църква.
След малко спря и зачака момента, в който трябваше да заговори. Внезапно го осени мисълта, че всъщност никой не е скърбял за него, че ако близките му са го обичали, никога нямаше да се стигне до този фарс. Мисълта го потресе. Огнен гняв запали душата му. Ала той продължаваше да стои невъзмутимо край втория ред от пейки, скръстил ръце на гърдите си, зачакал удобния момент.
Повечето от гостите започнаха да се заглеждат в него и някои го познаха. Всички зашушукаха и новината се разпространи като пожар. Алекс чу шума, който се надигаше зад гърба й, и несигурно се озърна към Антъни, който пък внимателно слушаше думите на архиепископа:
— Ако има някой от тук присъстващи те, който знае причина тези двама да не бъдат обвързани в свят съюз, да говори сега или да замълчи навеки…