За миг в църквата се възцари гробна тишина — ужасната, напрегната тишина, която винаги настъпва в такъв момент — ала този път зад гърбовете на булката и младоженеца се чу дълбок глас, изпълнен с горчив сарказъм:
— Има една причина…
Тони подскочи и се обърна, архиепископът ахна ужасено, Александра замръзна на място, а всичките три хиляди гости се завъртяха на местата си. Внезапно в църквата се разнесе невероятен шум. Графиня Мелъни Камдън изпусна сватбения букет. Роди Карстеърс се ухили широко, Алекс стоеше напълно убедена, че или сънува, или е полудяла.
— На какви основания оспорвате този брак? — най-сетне попита ужасеният архиепископ.
— Булката вече е омъжена — рече Джордан. — За мен.
Този път нямаше никакво съмнение. Алекс позна гласа.
Радостта й избухна като експлозия, помитайки всички спомени за предателството и измамата му. Тя бавно се обърна. Наистина бе Джордан. Беше жив. Коленете й се подкосиха. Той наистина стоеше там, гледаше я и се усмихваше.
Внезапно съпругът й се извърна към братовчед си и впи гневен, обвинителен поглед в него. Старата херцогиня стоеше като вкаменена, притиснала ръка към гърдите си. Не можеше да откъсне очи от Джордан. Изглежда, само чичо Монти бе способен да говори и да се движи в този миг, несъмнено заради гарафата мадейра, която бе изпил преди церемонията и която явно му попречи да познае Джордан. Въпреки това старецът си припомни заплахите на херцогинята и нареди на непознатия:
— Сядай, младежо! И не смей дори да мигнеш, докато архиепископът не приключи с церемонията, иначе старата херцогиня ще превърне живота ти в ад.
Гласът му сякаш развали магията. Архиепископът рязко обяви, че церемонията не може да продължи, и се отдалечи. Тони хвана треперещата ръка на Алекс и тръгна по пътеката. Джордан се отдръпна и ги пусна да минат, а старата херцогиня бавно се изправи, впила поглед във внука си. Подпийналият чичо Монти предположи, че сватбата е приключила, предложи ръката си на херцогинята и гордо я придружи по пътеката, следвайки младоженеца и булката, усмихвайки се благо на зяпналите от удивление гости.
Пред входа на църквата той звучно целуна Александра, взе ръката на Тони, раздрусвайки я енергично, когато суровият глас на Джордан го възпря:
— Глупак такъв, сватбата е отменена! Свърши нещо полезно и отведи съпругата ми вкъщи. — Поемайки ръката на баба си, той се запъти към чакащите карети, а на Тони нареди рязко: — Предлагам да се махаме оттук, преди тълпата да ни се нахвърли. Сутрешните вестници ще разнесат мълвата за неочакваното ми завръщане. Ще научат всичко от тях. Ще се срещнем в моята… в градската ни къща.
— Няма да успееш да спреш файтон. Хоторн — каза чичо Монти, взимайки думата, защото Александра и Тони сякаш не бяха способни дори да помръднат. — Наблизо не се вижда нито една карета. Ще се возиш с нас.
Той стисна силно Антъни с една ръка, а Александра — е другата и тръгна към каретата.
Джордан поведе баба си към нейната карета, изстреля някаква заповед на удивения й кочияш, качи се и се настани до старицата.
— Джордан… — прошепна най-накрая тя и го загледа радостно с насълзени очи. — Наистина ли сити?
Усмивка смекчи каменното му изражение. Прегърна я и нежно я целуна по чело го.
— Да, мила бабо.
Тя положи ръка на загорялото му лице, но бързо я дръпна и му се скара:
— Хоторн, къде се беше дянал! Решихме, че си умрял! Горката Александра за малко да се погуби от мъка, а Антъни…
— Спести ми лъжите — хладно я прекъсна той. — Не ми се видя Тони да е особено щастлив от появата ми, а „скърбящата“ ми съпруга бе лъчезарна булка.
Хоук се замисли за красавицата, която се бе обърнала към него. В продължение на един прекрасен миг той си помисли, че е попаднал на друга сватба или че Матисън не е разбрал правилно коя е булката. Джордан не бе успял да я познае. Едва когато видя прекрасните й очи, със сигурност разбра коя е тя — точно както бе разбрал, че Тони не се жени за нея от съжаление. Хубавицата пред олтара можеше да предизвика страст у всеки мъж, но не и съжаление.
— Бях останал с впечатлението — саркастично отбеляза младият мъж, — че траурният период след смъртта на близък роднина е една година.
— Разбира се, че е така, и ние го спазихме! — отбранително отвърна херцогинята. — Нито един от нас не се появи в обществото до април, когато Александра излезе от траура, а аз не…
— И къде живееше скърбящата ми вдовица по време на този печален период? — заяде се той.
— В Хоторн, с Антъни и с мен, разбира се.
— Разбира се — повтори внукът й язвително. — Намирам го за удивително, че Антъни не се е задоволил с титлите ми, земите ми и парите ми — искал е да притежава и жена ми.