Възрастната жена пребледня, давайки си сметка как изглежда всичко това на внука й, и в същото време осъзна, че като се има предвид настроението му, ще е огромна грешка да му обяснява, че лошата слава на Александра е наложила тази сватба.
— Не си прав, Хоторн, Александра…
— На нея очевидно й е харесало да е херцогиня на Хоторн и е направила единственото нещо, което е можела, за да запази титлата си. Решила е да се омъжи за настоящия херцог на Хоторн.
— Тя е…
— Пресметлива измамница? — подсказа й Хоук, яростта и отвращението го разяждаха като киселина. Докато той бе захвърлен в далечен затвор и по цели нощи се беше притеснявал, че жена му се погубва, измъчвана от мъка и отчаяние, Тони и Александра се бяха наслаждавали на всички светски блага. И след известно време бяха решили да се насладят един на друг.
Херцогинята видя суровото му изражение и въздъхна безпомощно и с разбиране.
— Виждам колко ужасно ти изглежда всичко това, Джордан — каза. — И разбирам, че не искаш да чуеш гласа на разума. Обаче много държа поне да ми обясниш какво си правил през всичкото това време.
Той й разказа събитията от последната година, пропускайки най-лошите моменти. Докато разказваше обаче, осъзна още по-силно иронията на ситуацията. Докато бе лежал, окован във вериги, Тони щастливо си бе присвоил титлите, имотите и парите му, а после бе решил да му отнеме и съпругата.
Зад тях в карета със златния фамилен герб — емблема, която Антъни вече нямаше правото да използва — Александра седеше неподвижно до чичо Монти срещу Антъни, който гледаше втренчено през прозореца. Алекс мислеше за Джордан. Той бе жив и здрав, само че бе доста по-слаб, отколкото си го спомняше. Дали нарочно бе изчезнал, защото е искал да избяга от жалкото дете, за което се бе оженил, дали бе решил да се върне едва когато бе разбрал, че братовчед му ще се замеси в скандал за двуженство? Радваше се, че Джордан е жив и здрав, но същевременно беше много объркана. Не можеше чак толкова да я презира!
Натрапчиви мисли започнаха да я измъчват. Мъжът, на чието завръщане се радваше, бе същият, който я бе съжалявал. Беше й се подигравал пред любовницата си. Джордан Таунсенд, както вече знаеше и никога не биваше да забравя, бе мъж без принципи, неверен, безсърдечен и покварен. А тя бе негова съпруга!
Александра го нарече с всички обидни думи, за които се сети, но когато наближиха дома, яростта й отслабна. Ядът изискваше енергия и концентрация, а в момента беше парализирана от изненадата.
Срещу нея Тони се размърда на мястото си и това й напомни, че не само нейното бъдеще е променено от появата на Джордан.
— Тони — изрече съчувствено, — аз… аз съжалявам. Радвам се, че майка ти реши да си остане вкъщи с брат ти. Шокът от завръщането на Джордан със сигурност щеше да й причини сърдечен удар.
За нейно изумление Тони се засмя.
— Да си херцог на Хоторн не е такава привилегия, както някога си мислех. Както казах преди няколко седмици, няма смисъл да притежаваш невероятни богатства, ако не можеш да намериш време да им се наслаждаваш. Както и да е, току-що ми хрумна, че съдбата ти поднесе невероятен дар.
— И какъв по-точно? — попита тя, гледайки го, сякаш си е загубил ума.
— Помисли само — продължи той и за нейна изненада започна да се подсмихва. — Джордан се върна, а жена му е вече сред най-желаните жени в Англия! Бъди честна, навремето не си ли мечтаеше точно за това?
С мрачно задоволство Александра си представи изненадата на съпруга си, че нежеланата му жалка женичка е сред каймака на обществото.
— Нямам никакво намерение да остана омъжена за него — заяви. — Възможно най-скоро ще му кажа, че искам развод.
Тони веднага се умълча.
— Не говориш сериозно. Имаш ли представа какъв скандал ще предизвика един развод? Дори да ви го позволят, в което се съмнявам, обществото ще те отхвърли.
— Не ме е грижа.
Тони я погледна.
— Оценявам загрижеността ти за моите чувства, Алекс, но няма нужда да мислиш за развод заради мен. Дори и да бяхме отчаяно влюбени, каквито не сме, нямаше да има значение. Ти си съпруга на Джордан. И нищо не може да промени този факт.
— А не ти ли е хрумнало, че той може да поиска да промени това положение?
— Не — заяви весело Тони. — По-скоро се обзалагам, че ще ми иска обяснение. Не видя ли убийствения поглед, който ми хвърли в църквата? Обаче не се тревожи — продължи той, усмихвайки се на ужасената й физиономия, — ако Хоук поиска да се дуелираме, ще избера рапира и ще те пратя да се биеш вместо мен. Той няма да си позволи да те нарани, а и ти имаш по-голям шанс от мен да победиш.