Александра стоеше напълно неподвижна, обзета от страх и гняв. Опитваше се да изглежда спокойна, насочила всички сили да запази самоконтрола си, сякаш беше щит, с който можеше да се предпази от Джордан. Със смесица от страх и решимост тя изчакваше мига, в който той най-накрая щеше да заговори за тях. Когато съпругът й свърши да обсъжда деловите въпроси с Тони, той продължи да разпитва за състоянието на другите си дела и нетърпението й нарасна. Когато и тази тема бе приключена, той поиска да се осведоми за местните събития. Алекс го гледаше с удивление и страх. Ала когато херцогът приключи с ежедневните клюки и попита за резултатите от състезанията във Фордам миналата пролет, удивлението й се превърна в отегчение и огорчение.
Очевидно Джордан я смяташе за по-маловажна от двегодишната кобила на лорд Уеджли или от обещаващия жребец на сър Маркам. Не че трябваше да се изненадва от този факт, напомни си горчиво, защото, както бе установила, за Джордан Таунсенд тя беше само една досадна отговорност.
Когато бе обсъден и най-незначителният въпрос, в стаята се възцари тягостна тишина. Александра си помисли, че е настанало време да заговорят за нея. Точно когато очакваше Джордан да поиска да поговорят насаме, той рязко се изправи и се отдалечи от камината, като заяви, че възнамерява да се прибира.
Алекс благоразумно запази мълчание, но не можеше да понесе това ужасно очакване. Опитвайки се да говори спокойно и безразлично, тя каза:
— Смятам, че остана един неразрешен въпрос, ваша милост.
Без дори да си направи труда да я погледне, Джордан пое подадената му от Тони ръка.
— Този въпрос може да почака — отговори студено той. — Когато се погрижа за някои важни дела, двамата е теб ще си поговорим на четири очи.
Намекът, че тя не е важна, накара Алекс да се вцепени от жестокостта на умишлената и безпричинна обида. Вече бе жена, а не лесно за манипулиране влюбено дете, което би направило всичко, за да му достави удоволствие. Тя спокойно изтъкна:
— Със сигурност едно човешко същество заслужава вниманието ви не по-малко от жребчето на сър Маркам и освен това предпочитам да обсъдим въпроса сега, когато всички сме заедно.
Джордан се наведе към нея и Алекс остана без дъх от гнева, проблеснал в очите му.
— Казах, че ще го обсъдим насаме! — сопна и се той и тя осъзна, че под хладнокръвната си външност той гори от ярост.
Преди да осъзнае този факт, преди да успее да оттегли молбата си — както смяташе да постъпи, старата херцогиня се изправи бързо и направи жест на чичо Монти и на Тони да напуснат стаята.
Вратата към салона се затвори шумно зад тях и за пръв път от петнайсет месеца Александра остана насаме със съпруга си. Беше изнервена и притеснена.
Наблюдаваше го как отива до масата и си налива още една чаша шампанско. Възползва се от тази възможност, за да го огледа по-добре. Това, което видя, я изпълни е лоши предчувствия. Отчаяно се зачуди как е могла да бъде толкова наивна и толкова влюбена и да си въобрази, че Джордан Таунсенд е мил.
Докато го наблюдаваше сега, не можа да намери и капка нежност и благост в грубо изсеченото му лице. Как, зачуди се тя, е могла да го сравнява с красивия Давид на Микеланджело?
Загорялото лице на Джордан Таунсенд излъчваше безпощадна аристократичност, непоколебим авторитет и хладнокръвна решителност. Алекс трепна от суровия цинизъм, който зърна в погледа му, от язвителната подигравка, която улови в гласа му. Някога сивите му очи й се бяха сторили меки като лятно небе след дъжд, но сега виждаше, че са студени и враждебни като ледници. В тях нямаше доброта и разбиране. О, той наистина беше красив, с неохота си призна тя — поразително красив, но само ако една жена намираше за привлекателни мрачни, безочливи, агресивни и странно чувствителни мъже, а тя със сигурност не бе тази жена. Чудейки се как да подходи към въпроса, тя се приближи към масата и си наля още една чаша шампанско — не си даде сметка, че първата й чаша все още е пълна. После се огледа, опитвайки се да прецени къде да застане или да седне. Реши да застане така, че той да не й изглежда толкова висок и заплашителен.