Борейки се със сълзите си, тя седна на дивана и се сви. Спомените я измъчваха с образи на безумното и сляпо влюбено момиче, което беше преди. Представи си как погледна Джордан в градините на Роузмийд.
„Ти си красив като Давид на Микеланджело!“ — бе избъбрила. — „Обичам те.“ А когато се бяха любили, тя едва не бе припаднала в ръцете му и му бе мълвила колко силен, мъдър и прекрасен е.
— Боже мили! — простена Алекс, когато спомените я връхлетяха. Тя бе казала на Джордан — най-известния развратник в Лондон — че не познава добре жените. Нищо чудно, че се бе ухилил така!
От унижение горещи сълзи се отрониха от очите й, но тя ядно ги избърса, отказвайки да плаче за това… това чудовище. Вече бе проляла реки от сълзи по него, помисли си ядно.
Припомни си думите на Тони отпреди няколко седмици: „Джордан се ожени за теб, защото те съжали, но нито искаше, нито възнамеряваше да живее с теб като съпруг. Искаше да те заведе в Девон след сватбеното пътешествие и после да продължи оттам, докъдето бе стигнал с любовниците си… Алекс, когато спряхте в Лондон на път за кораба, той отиде при нея. Вече бяхте женени. Хората са го видели да излиза от дома й. И тя разказала на всички, че бракът ви е просто едно неудобство за него…“
На вратата се почука, но Александра бе така погълната от мъката си, че не чу нищо. Мелъни влезе в спалнята й и затвори вратата.
— Алекс?
Тя се стресна и вдигна глава. Приятелката й хвърли поглед на измъченото й и обляно в сълзи лице и се втурна към нея.
— Боже мили! — прошепна ужасено Мелъни и извади кърпичката си. — Защо плачеш? Той стори ли ти нещо? Да не би да изля яда си върху теб или пък те е… те е ударил?
Александра преглътна и погледна приятелката си, но не можа да отговори. Съпругът на Мелъни беше един от най-близките приятели на Джордан и Алекс се чудеше на кого ще остане вярна графинята. Поклати глава и пое кърпичката.
— Алекс! — проплака Мелъни с нарастваща тревога. — Кажи нещо, моля те! Аз съм ги приятелка и винаги ще си остана такава — каза, разбрала добре причината за притеснението й. — Не можеш да таиш това в себе си — бяла си като призрак и всеки миг ще припаднеш.
Алекс бе доверила на Мелъни, че е била заслепена като глупачка от Джордан, но не бе споменавала, че той въобще не е изпитвал чувства към нея, и бе прикрила срама си, присмивайки се на себе си. Сега обаче Алекс разказа всяка унизителна подробност за отношенията си с Хоук. Докато разказваше, Мелъни поклащаше глава, съчувствайки на наивната Алекс, която бе разкрила чувствата си пред Джордан.
Александра завърши разказа си с изчезването на Хоторн, а когато приключи, Мелъни я потупа по ръката.
— Всичко това е минало. Трябва да мислиш за бъдещето си… Имаш ли някакъв план?
— Да — отвърна тя доста спокойно. — Искам да се разведа.
— Какво? — ахна Мелъни. — Не говориш сериозно!
Александра бе обзета от решителност.
— Немислимо е — заяви Мелъни. Ще бъдеш отхвърлена от обществото, Алекс. Дори моят съпруг, който ми е отпуснал юздите и ми позволява почти всичко, ще ми забрани да се виждам с теб. Висшето общество ще те заклейми.
— И все пак е за предпочитане пред това да бъда омъжена за него и заточена някъде си в Девон.
— Може би така ти се струва, но във всеки случай няма значение как се чувстваш. Напълно съм сигурна, че съпругът ти ще трябва да се съгласи на този развод, а не мога да си представя той да го стори. Дори и да се съгласи, развод се постига много трудно и ще ти трябва някакво основание, както и съгласието на Джордан.
— Точно за това си мислех, когато влезе, и ми се струва, че знам какви са основанията ми, а в края на краищата може и да не ми е нужно съгласието му. На първо място, бях заставена да се омъжа за него поради… някои обстоятелства. На второ място, на сватбата ни той се закле да ме обича и почита, но никога не е имал намерение да спазва клетвата си — това със сигурност е достатъчно основание, за да получа поне анулиране на брака или развод, със или без неговото съгласие. Както и да е, не виждам причина да откаже да даде съгласието си — добави гневно. — Той дори не искаше да се жени за мен.
— Ами — възрази Мелъни, — това не означава, че ще му е приятно всички да узнаят, че вече не го искаш.
— Когато има време да помисли, със сигурност ще изпита облекчение, че се е отървал от мен.
Приятелката й поклати глава:
— Не съм много сигурна, че иска да се отърве от теб. Видях начина, по който погледна лорд Антъни днес в църквата — не изглеждаше облекчен, а бесен!
— Той си е раздразнителен по природа — каза Александра с отвращение, спомняйки си разговора им в дневната. — Няма никаква причина да бъде ядосан на Антъни или на мен.