— Нямал причина ли?! — изненада се Мелъни. — Та ти щеше да се омъжиш за друг мъж!
— Не виждам как това променя нещата. Както казах току-що, той въобще не искаше да се жени за мен.
— Но това не означава, че иска някой друг да се ожени за теб — отговори мъдро другата жена. — И във всеки случай няма значение. Разводът е изключен. Трябва да има друго решение. Днес съпругът ми се върна от Шотландия — каза ентусиазирано тя. — Ще поискам съвет от него. Той е много умен. — Лицето й помръкна. — Но за жалост Хоук е един от най-близките му приятели, така че съветът му може да бъде повлиян от това. — Както и да е, не можеш да мислиш за развод. Трябва да има друг изход.
Тя помълча и свъси вежди.
— Не е толкова чудно, че си се влюбила в него — каза тя, усмихвайки се разбиращо. — Много от най-изисканите кокетки на Англия са лудо влюбени в него — продължи, — но като изключим случайните забежки с някои от тях, той никога не е показвал, че чувствата им са взаимни. Естествено, сега всеки ще очаква веднага да паднеш в прегръдките му — особено като се има предвид, че всички във висшето общество точно в този момент си спомнят колко влюбена бе в него, когато пристигна в града.
Мелъни бе напълно права и на Александра й стана зле. Преглътна и затвори очи.
— Не бях помислила за това, но ти си права.
— Естествено, че съм права — съгласи се разсеяно приятелката й. — От друга страна — обяви тя, а очите й заблестяха, — няма ли да бъде прекрасно, ако стане точно обратното!
— Какво искаш да кажеш?
— Идеалното разрешение на проблема е и той да се влюби в теб, и да се хвърли в прегръдките ти. Така ще запазиш гордостта и съпруга си.
— Мелъни — изрече унило Александра, — първо, не мисля, че някой може да накара този мъж да се влюби, защото той няма сърце. И второ, дори и да има, то със сигурност е защитено срещу мен. И трето…
Смеейки се, Мелъни хвана ръката й, издърпа Алекс от дивана и я завлече до огледалото.
— Това беше преди. Погледи огледалото, Алекс. Жената, която те гледа от него, е поставила Лондон в краката си! Мъжете се тълпят около теб…
Александра въздъхна, поглеждайки приятелката си в огледалото, а не собственото си отражение.
— Само защото се превърнах в нещо като абсурд, всеобщо увлечение. В момента е модно мъжете да се хвалят, че са влюбени в мен.
— Чудесно — изрече Мелъни още по-доволно. — Хоторн ще преживее невероятен шок, когато го разбере.
— Това няма значение.
— Разбира се, че има! — засмя се приятелката й. — Помисли само. За пръв път в живота си Хоторн има конкуренция, и то за собствената си съпруга! Представи си какво удоволствие ще достави на висшето общество представлението: най-известният развейпрах на Англия се опитва да съблазни и да подчини собствената си съпруга.
— Има друга причина това да не се случи.
— И каква е тя?
— Аз не го искам… дори и да бях способна на това, а аз не съм. Не искам и да опитвам.
— Но защо? — избухна Мелъни. — Защо не?
— Защото — разпалено заяви херцогинята — аз не го харесвам! Не искам да ме обича, дори не искам да се доближава до мен. — Тя позвъни да им донесат чай.
— И въпреки всичко това е най-доброто разрешение на проблема. — Мелъни целуна леко Алекс по челото. — Ти си изтощена и си в шок, не разсъждаваш трезво. Остави всичко на мен.
Бе стигнала до средата на стаята, когато Александра осъзна, че тя има някакъв определен план наум и че бърза да го изпълни.
— Къде отиваш, Мел? — попита я подозрително.
— Да се видя с Роди — отвърна тя. — Можем да разчитаме на него да осведоми Хоторн, че вече не си наивното, простодушно селско момиче, за което той те мисли. Роди ще го направи с огромно удоволствие — предрече весело Мелъни. — Точно такива сплетни обича най-много.
— Чакай, Мелъни! — извика Александра. — Обещай да не правиш нищо друго без моето знание.
— Обещавам.
Алекс отпусна глава и затвори очи от умора.
Десетте поредни удара на часовника заедно с неспирното пристигане на посетители долу във фоайето най-накрая я събудиха напълно. Александра примигна, изненадана, че е заспала на дивана. Заслуша се в суматохата долу, в постоянното отваряне и затваряне на външната врата и се зачуди защо сякаш всички от висшето общество пристигат… После се сети.
Хоук се бе върнал.
Очевидно всички мислеха, че той е тук, и бяха нетърпеливи да го видят, и да говорят с него, за да спазват собственото си разбиране за приличие, което би изисквало от тях да посетят възкръсналия херцог на Хоторн.
Хоук явно бе предвидил това, реши Александра раздразнено, докато ставаше, за да се преоблече в копринен пеньоар и да си легне в леглото. Вероятно затова бе решил да прекара нощта в къщата на старата херцогиня, оставяйки ги тук да се справяте посетителите.