— Защо, ти няма ли да участваш? — попита с безразличие Джордан.
— Разбира се, че ще участвам, но ако яздиш онази хала, ще заложа на теб, не на себе си. Той е най-бързият кон, който някога съм виждал.
Джордан повдигна вежди изумено. Когато преди една година го бяха отвлекли, Сатен бе зъл, буен жребец на три години.
— Нима си го виждал в състезание?
— Разбира се! Виждал съм съпругата ти да се състезава с него… — Хастингс млъкна ужасен, когато зърна каменното изражение на приятеля си.
— Тя… ъ-ъ… се справя доста добре с него, не го притиска — добави отчаяно Феърфакс.
— Убеден съм, че младата херцогиня просто има буен темперамент и излишна енергия, Хоук — рече лорд Хастингс и потупа Джордан по рамото.
— Темперамент. Само това е — веднага потвърди Феърфакс. — Само й стегни юздите малко и ще стане кротка като агънце.
— Като агънце! — повтори глупаво Хастингс. Когато си тръгнаха, Хастингс се усмихна накриво:
— Кротка като агънце ли? Ако й стегне юздите?
Феърфакс се засмя:
— Разбира се, но първо ще му се наложи да се поопари. Ще му се наложи да се поизпоти с нея. Тя ще се опълчи, когато се опита да я смири, запомни ми думите. Много е темпераментна и е горда.
Хастингс не бе съгласен.
— Забравяш невероятния ефект, който Хоук има върху жените. Само след няколко седмици тя ще го следва по петите. В деня на състезанието на кралицата Алекс ще завързва на ръкава му панделка за късмет. Уилсън и Феърчайлд вече са се обзаложили. Според тефтерчето на „Уайтис“ залозите са три към едно в полза на Хоук.
— Грешиш, приятелю. Тя направо ще го побърка тези дни.
— Нищо подобно. Когато дойде в града, тя бе луда за него. Да не си забравил как се изложи преди месец. Откакто Хоук влезе в църквата сутринта, всички говорят само за това.
— Знам, но съм сигурен, че и тя помни какво се случи тогава. Познавам херцогинята и повярвай ми, дамата има достойнство, което няма да й позволи да се хвърли в обятията му.
Предизвикан, Хастингс вдигна вежди и обяви:
— Обзалагам се на хиляда лири, че тя ще върже панделка на ръкава на Хоук на състезанието на кралицата.
— Съгласен — отсече Феърфакс без колебание. Сетне двамата се отправиха към „Уайтис“, известен и изискан клуб, за да се повеселят. Приятелите обаче нямаше да запишат в тефтера на заведението облога си. Уважаваха Хоторн и щяха да запазят тайната за себе си.
Когато двамата си отидоха. Джордан си наля още бренди. Гневът, който досега умело бе прикривал, се изписа на лицето му. Той бе сам с най-близкия си приятел Джон Камдън и не се притесняваше от чувствата си.
— Искрено се надявам — рече херцогът, — че не остана тук, за да ми съобщаваш още подробности за приключенията на Александра — рече той с горчива ирония в гласа.
Лорд Камдън остро се изсмя.
— Едва ли. Когато Карстеърс говореше за дуела и конното състезание, не случайно спомена името на Мелъни. Вероятно намекваше, че Мелъни е насърчавала твоята херцогиня в приключенията й.
Джордан отпи от питието си и попита кратко:
— Е, и?
— Мелъни е моя съпруга.
Херцогът онемя.
— Какво?
— Женен съм.
— Защо?
Лордът се усмихна.
— Не можах да се спра.
— В такъв случай позволи ми да те поздравя, макар и със закъснение — саркастично рече Джордан. — Извини грубостта ми, Джон, но в момента бракът не е най-любимото ми нещо. Познавам ли твоята Мелъни? Срещал ли съм я?
— Надявам се, че не си! — весело възкликна Джон. — Тя се появи в обществото тъкмо след като ги изчезна. И слава Богу, защото щеше да ти се стори неустоима.
— Твоята репутация не беше по-добра от моята.
— Въобще не можех да се меря с теб.
— Не си спомням да съм съблазнявал невинни момичета.
— Не си. Но ако нашите съпруги са станали приятелки, значи имат много общо, а от това следва да те предупредя, че те очаква труден живот.
— Защо?
— Защото никога няма да знаеш какво й се върти в главата, а ако случайно откриеш, ще те изплаши до смърт. Днес разбрах, че е бременна, и вече се ужасявам от мисълта за това как ще възпита детето.
— Защо, разсеяна ли е? — попита Джордан.
— Предполагам. Поне така мисля, иначе, когато днес се върнах от Шотландия, нямаше да забрави да ми каже, че двете със съпругата на най-добрия ми приятел, която още не познавам, са забъркали страшни каши. — Осъзнал, че няма да развесели Джордан, Джон мрачно попита: — Какво смяташ да правиш с Александра?
— Имам няколко възможности и в момента всички са невероятно привлекателни. Мога да й извия врата, мога да я заключа или да я изпратя в Девон и да я държа там, далеч от хорските очи и уши.
— Мили Боже, Хоук, не можеш да постъпиш така. След онова, което стана в църквата днес, хората ще си помислят…