Джордан само се усмихна развеселено на заповедите, сетне тихо каза нещо на принца. Кралската особа отметна глава и се засмя.
Принцът потупа Джордан по рамото и се извини, че е пристигнал без предупреждение. Сетне се оттегли тъкмо когато Хигинс отвори вратата. На Алекс й бе необходимо време, докато осъзнае, че току-що е видяла наследника на трона на Англия да си говори приятелски със съпруга й.
Когато във фоайето не остана никой друг освен Хигинс, Алекс събра сили и слезе при иконома. Замисли се за предстоящата си среща с Джордан.
— Добро утро, Хигинс — учтиво поздрави тя. — Къде са Пенроуз и Филбърт?
— Негова светлост ги отпрати в кухнята, щом пристигна сутринта. Той мисли, че… те… не са… че…
— Искал е да са далеч от погледа му, нали? Затова ги е отпратил в кухнята.
— Почти.
— Ти случайно да съобщи на негова светлост, че Пенроуз и Филбърт са мои пр… слуги?
— Да, споменах му това.
С огромно усилие Алекс сдържа гнева, който внезапно я изгори. Явно двамата мили старци не бяха подходящи да посрещат принца на Англия, както и безкрайната върволица от гости. Нямаше да спори по този въпрос със съпруга си, но нямаше и да приеме това, че ги бе унизил пред останалия персонал, изгонвайки ги в кухнята, вместо да ги прати в друга част на къщата. Той беше постъпил грубо и невъзпитано. Освен това й се стори, че отношението му към старците бе нещо като отмъщение от страна на Хоук.
— Би ли съобщил на негова светлост, че желая да се срещна с него днес — рече Александра, като внимаваше да не изкара яда си на Хигинс. — Колкото се може по-скоро.
— Негова светлост също иска да ви види. В един и половина в кабинета си.
Алекс погледна към изящния часовник във фоайето. Срещата със съпруга й бе чак след три часа и петнайсет минути. Налагаше се да чака три часа и петнайсет минути, за да се види с мъжа, за когото се бе венчала по грешка, и да му съобщи, че желае да поправи грешката си. Междувременно щеше да се срещне с херцогинята и с Тони.
— Алекс… — извика Тони тъкмо когато Алекс щеше да почука на вратата на херцогинята. — Как се чувстваш?
Тя се усмихна.
— Добре съм. Спах цял следобед и цяла нощ. А ти?
— Аз не мигнах — засмя се Тони. Видя ли това — попита и й подаде вестник.
Алекс поклати глава. Прегледа набързо страниците с новини за завръщането на Джордан, за отвличането му, за бягството му и за това, че с риск за живота си е спасил мъжа, с когото е лежал в тъмницата.
В същия миг вратата към спалнята на възрастната жена се отвори и отвътре излязоха двама лакеи, понесли сандъци на раменете си. Застанала в средата на помещението, старицата нареждаше нещо на трите камериерки, които събираха нещата й и ги прибираха в куфари.
— Добро утро, мили мои — поздрави ги тя и им кимна да влязат.
— Защо събираш вещите си? — нетърпеливо попита Александра.
— С Антъни се прибираме в градската ми къща — отвърна възрастната жена, сякаш Алекс трябваше сама да се досети. — Нямаш нужда от покровителството ни сега, когато съпругът ти се върна.
Стомахът на Алекс се сви на топка.
— Горкото ми дете — рече нежно старицата, щом забеляза напрежението на снаха си. — Колко много неща се случиха в краткия ти живот. Този дом е буквално обсаден от клюкари. Цял Лондон говори… Ала всичко скоро ще отмине. След ден-два ще продължим, сякаш нищо не се е случило. Благородниците ще решат, че Антъни е искал да се ожени за теб, за да изпълни дълга си към покойния си братовчед. И сега, когато Хоук е тук, всички ще си помислят, че нещата са се наредили, както сме желали.
Алекс не беше съгласна със старата жена и й го каза.
— Ще повярват, скъпа моя — успокои я тя, — защото казах това на някои мои приятели, които вчера дойдоха тук, докато ти си почиваше. Още повече, че миналата година Антъни беше отчаяно влюбен в Сали Фарнсуърт. Това ще затвърди мнението, че само дългът го е накарал да се ожени за теб. Приятелите ми ще се погрижат мълвата бързо да се разпространи.
— Защо си толкова сигурна? — попита я Александра. Възрастната жена повдигна вежди и се усмихна.
— Защото приятелите ми много ще загубят, ако не успеят да насочат клюките в посоката, в която аз искам. Виждаш ли, скъпо дете, старата поговорка, която гласи, че е важно какви хора познаваш, не е много точна. Важно е какво ти знаеш за тези хора. А аз знам доста неудобни подробности за повечето от приятелите си.
Тони се засмя.
— Бабо, ти си безскрупулна!
— Вярно е — дръзко си призна старицата. — Александра, защо продължаваш да се съмняваш?
— На първо място, защото от плана се подразбира, че всички трябва да се появим в обществото. Другият ти внук — каза, намеквайки за Джордан, когото не искаше да споменава по име, титла или някакво временно съпружеско отношение, — вчера ми нареди да не излизам от тази къща. Заповед, която между другото, не смятам да изпълня.