— Стига толкова, Тони — прекъсна го баба му и отиде до звънеца, за да извика прислугата.
Александра и Антъни също се изправиха.
— Имаш ли настроение за фехтовка тази сутрин? — попита я той.
Тя кимна. Така времето до разговора с Джордан щеше да мине по-бързо.
Малко преди дванайсет и половина Хигинс влезе в кабинета на Джордан, за да му предаде съобщение от един господин, държащ кантори на Боу Стрийт, което обясняваше защо човекът не се чувства добре и желае да отложи поверителната им среща за следващия ден.
Джордан хвърли поглед на иконома и реши веднага да се срещне с Александра.
— Къде е господарката ти, Хигинс?
— В балната зала, сър, фехтува се с лорд Антъни.
Джордан отвори вратите на балната зала и влезе, но остана незабелязан от двамата противници, които продължиха двубоя си.
Хоук се облегна на стената и се загледа в красивата си жена; мъжките бричове подчертаваха дългите й крака. Тя не само бе добра с рапирата, но бе и изключително добър фехтовчик, с добре премерени движения, бързи рефлекси и перфектна техника.
Без да си дава сметка за присъствието му, Алекс изведнъж каза, че е време да прекратят двубоя. После махна защитната си маска и разтърси глава, освобождавайки лъскавите си, кестеняви къдрици.
— Тони, ставаш по-бавен — подразни го тя, а лицето й се зачерви, докато сваляше защитните подложки. Антъни й каза нещо и тя се обърна, за да го погледне… Изведнъж Джордан се пренесе назад във времето, когато двамата с Алекс се бяха дуелирали с дървени пръчки.
Изпита носталгия, примесена с усещането, че е загубил нещо, защото онова момиче вече бе изчезнало. Тони най-накрая го забеляза.
— Хоук — весело се обърна към него, — смяташ ли, че ставам по-бавен, защото остарявам?
Алекс се обърна и застина.
— Надявам се да не е така — отвърна сухо Джордан, — защото аз съм по-възрастен от теб. — Обръщайки се към Александра, каза: — Реших да проведем разговора сега.
За разлика от вчерашното му държание сега той бе изключително учтив и официален. Разтревожена, Алекс погрешно си помисли, че не бива да се среща с него облечена по този начин.
— Бих желала първо да се преоблека.
— Не е необходимо.
Тя не искаше да спори с него точно когато имаха да обсъждат такъв важен въпрос. Придружи го до кабинета му, повтаряйки си наум това, което искаше да му каже.
Джордан затвори тежките врати на кабинета си и изчака Александра да се настани в едно от креслата пред бюрото му от дъбово дърво. Той остана прав, скръсти ръце и започна да я изучава внимателно. Измина сякаш цяла вечност, преди да проговори:
— Двамата с теб имахме две начала — първото бе преди година в къщата на баба ми, а второто — вчера, в тази къща. Предвид обстоятелствата нито едно не бе особено успешно. След няколко минути ще реша какво ще е бъдещето ни. Но за да направя това, бих желал първо да чуя какво имаш да кажеш ти… — Взе лист хартия и й го подаде.
Алекс пое листа, хвърли му поглед и после скочи, обзета от ярост. Джордан бе написал повече от дузина неща, включително тренировките й по фехтовка с Роди, състезанието в Хайд Парк, сблъсъка й с опасността, когато лорд Марбли се бе опитал да я примами и да я заведе в Ултън, и няколко други приключения, които бяха относително безобидни, но изредени по този начин, приличаха на обвинение.
— Преди да реша какво ще бъде нашето бъдеще — продължи студено Джордан, — реших, че би било честно да ти дам шанс да опровергаеш някои от изброените тук събития, както и да ми дадеш някакво обяснение, ако желаеш.
Александра яростно сви длани в юмруци. Дори не беше допускала, че той ще има наглостта да критикува нейното поведение. В сравнение с живота, който бе водил, тя бе невинно пеленаче.
— От най-отвратителните, двулични, арогантни… — избухна тя вбесено, но после се овладя. Повдигна брадичка, погледна го в очите и с огромно удоволствие дръзко си призна за всички преувеличени случки.
— Виновна съм — заяви гневно. — Виновна съм за всяко едно безсмислено, невинно и безобидно събитие в този списък.
Джордан се вгледа в красавицата: очите й блестяха, беше се задъхала. Гневът му се стопи, победен от възхищението му към честността и куража, с които тя си призна вината.
Александра обаче не бе свършила:
— Как смееш да ме обвиняваш с този списък и да ми поставяш ултиматум за бъдещето ми! — побесня тя и преди той да успее да реагира, се отправи към вратата.
— Върни се тук! — заповяда й Хоук. Алекс рязко се обърна.
— Ще се върна! — увери го гневно. — Дай ми само десет минути.