— Не и без моето съгласие — сопна се той. — Така че можеш да забравиш идеята за женитба с Тони.
— Нямам никакво намерение да се омъжвам за Тони! — изрече тя толкова яростно, че той си отдъхна. — И нямам никакво намерение да живея като твоя съпруга.
Вгледа се в нея без капка гняв.
— Прости невежеството ми, но съм доста изненадан, че искаш да анулираш брака ни.
— Със сигурност си изумен от откритието, че има жена на света, която не те намира за неустоим — отвърна му горчиво.
— И затова искаш анулиране? Защото не ме намираш неустоим?
— Искам анулиране — отвърна му Александра стон, който противоречеше на думите й, — защото не те харесвам.
Странно, но той се усмихна.
— Не ме познаваш достатъчно добре, за да не ме харесваш — подразни я.
— О, познавам те и още как! — мрачно отвърна Алекс. — И не желая да бъда твоя съпруга.
— Нямаш избор, съкровище.
Думите му разгневиха Александра. Точно такова нещо можеше да се очаква от прелъстител като него. Сигурно си мислеше, че трябва да се хвърли на врата му.
— Не ме наричай съкровище! Ще се освободя от теб, каквото и да ми коства. И освен това имам избор — изрече рязко, сякаш се бе сетила за нещо. — Мога да си отида в Моршам и да си купя някоя къщурка.
— И как — попита сухо той — възнамеряваш да платиш за тази къща? Нямаш пари.
— Но… когато се оженихме, ти каза, че ще ми предоставиш голяма сума пари.
— И ти можеш да ги харчиш — поясни Джордан — при условие, че аз одобря това, за което ще ги използваш.
— Колко удобно! — язвително изрече Алекс. — Дал си си пари.
Погледнато по този начин, наистина излизаше така и херцогът едва не се засмя. Вгледа се в гневното й зачервено лице, чудейки се защо тя винаги успяваше да го разсмее. Не можеше да разбере защо чувства такава всепоглъщаща, незадоволима жажда да я притежава и да я опитоми, без да я пречупи духом. През изминалата година тя се бе променила изключително много, но все още бе по-подходяща за него от която и да е друга жена.
— Всичките тези приказки за законност ми напомнят, че имам някои законови права, които не съм упражнявал повече от година — каза той и здраво я хвана за ръцете, придърпвайки я между бедрата си.
— Нямаш ли капка приличие — избухна Александра. — Аз все още съм обещана на братовчед ти!
Джордан се изсмя:
— Ето това вече бе силен довод.
— Не искам да ме целуваш! — предупреди го гневно Алекс.
— Толкова по-зле — отвърна меко той и плъзна ръце по гърба й, — защото възнамерявам да проверя дали все още мога да те разгорещя.
— Губиш си времето! — Александра изви глава, спомни си думите си, че неговите целувки стоплял лялото и душата й, и се почувства унизена. От това, което бе чула, неговите целувки бяха сгрявали половината жени в Англия. — Тогава бях наивно дете. Сега вече съм жена и съм била целувана от доста други мъже, които не се справяха по-зле от теб. Дори бяха по-добри.
Джордан отговори, като сграбчи косата й и изви главата й силно назад.
— И колко по-точно бяха тези мъже? — попита.
— Дузини! Стотици! — извика младата жена.
— В такъв случай — изрече той — би трябвало да умееш да ме възпламениш.
Преди да успее да му отвърне, устните му покриха нейните яростно и собственически, наказвайки я с целувка, нямаща нищо общо с нежните целувки на Тони или тези на някой от ухажорите й. Въпреки жестокостта си тази целувка настояваше тя да отвърне. В същото време обещаваше, че ако го стори, ще стане по-нежна и много различна.
Алекс усети тихото обещание, а тялото й започна да трепери от ужас и шок, когато устните му омекнаха почти неусетно и започнаха да галят нейните, да ги изследват, да търсят настойчиво, да я подтикват да отвърне.
Ахване зад тях накара Джордан да отслаби хватката си, а Александра да се завърти и отново да бъде прикована в силната му прегръдка, гледайки ужасения Хигинс, който бе въвел в библиотеката трима мъже, включително лорд Камдън.
Икономът и тримата мъже рязко спряха.
— Аз… аз моля да бъда извинен, ваша светлост! — Хигинс за пръв път откакто го познаваше Алекс, губеше самообладание. — Трябваше да ви уведомя, когато пристигне графът…
— Ще се присъединя към вас след петнайсет минути — каза херцогът на приятелите си.
Мъжете излязоха. Алекс забеляза усмивките им и се нахвърли върху Джордан.
— Те ще си помислят, че ще продължим да се целуваме още петнайсет минути — извика. — Дано си доволен, ти…
— Доволен ли? — прекъсна я той развеселен, докато изучаваше буйната, непозната и така желана жена, която преди го бе гледала с детско обожание в очите си. Но късите й къдрици бяха изчезнали. Не виждаше и обожанието в очите й. Бе изчезнала малката мъжкарана, за която се бе оженил. На нейно място се бе появила тази умопомрачаваща красавица с буен темперамент и той изпита силно желание да я укроти, да я накара да се отнася с него, както го бе правила преди. — Доволен? — отново попита. — С това жалко подобие на целувка? Никак даже.