— Нямах това предвид! — отвърна Александра. — Преди три дни щях да се омъжа за друг. Представи си колко са се учудили, виждайки как ме целуваш?
— Не мисля, че каквото и да направим, ще се стори странно на някого — отговори той иронично, — след като всички станаха свидетели на нахлуването ми в църквата и на прекратяването на сватбата ти.
На Алекс за пръв път й стана ясно колко забавно се е сторило това на висшето общество — и колко унижен се е почувствал той. Изпита задоволство.
— Хайде, смей се, де — подкани я сухо той. — Беше страшно смешно. Трябваше да видиш изражението си, когато се обърна и ме видя. Сякаш виждаше призрак. — Но той си спомни, че за един кратък миг бе изглеждала така, сякаш бе зърнала изключително скъп човек.
— Ти пък изглеждаше като гнева Господен — отвърна тя и притеснено си даде сметка за магнетичния чар, който той излъчваше.
— Почувствах се нелепо.
Александра се възхити на способността му да се надсмива на себе си и за миг забрави за обидите, които й бе нанесъл. Времето се върна назад и той пак се превърна в онзи усмихнат, неустоим и красив мъж, който се бе оженил за нея. Секундите минаваха, докато тя се взираше в омагьосващите сиви очи. Най-накрая се примири с мисълта, че той е жив, че това не е сън, от който ще се събуди. Той бе жив. И колкото и невероятно да бе, бе неин съпруг. Поне за момента.
Толкова бе погълната от мисълта, че й трябваха няколко мига, преди да си даде сметка, че погледът му пак се е спрял на устните й, а ръцете му отново я притискат здраво.
— Не, аз…
Джордан задуши протеста й с целувка. Забравила за миг гнева си, Александра се отпусна в ръцете на съпруга си, а предупредителният писък в съзнанието й бе заглушен от вълнението. Той плъзна ръка по нежната кожа по тила й, помилва гърба й, привличайки я още по-плътно към себе си.
Горещите му устни, притискащи се в нейните, допирът до силното му тяло всичко това бе толкова болезнено и мъчително познато за Александра — защото го бе преживявала хиляди пъти в сънищата си. Знаейки, че си играе с огъня, тя му позволи да я целуне, предавайки се на забранената мимолетна радост от докосването на устните му, от ръцете му, от тялото му. Но въпреки това не посмя да му отвърне.
Джордан отдели устни от нейните и леко я целуна по челото.
— Целуни ме — прошепна той, а топлият му и треперлив дъх разля гореща страст във вените й. — Целуни ме — придумваше я, прокарвайки пътечка от настоятелни целувки по чувствителната кожа на врата й. Ръцете му се вплетоха в косите й, а очите му предизвикателно се вгледаха в нейните. — Да не си забравила как се прави?
Алекс по-скоро би умряла, отколкото да го остави да вярва, че е бил единственият мъж, който я е целувал през изминалата година, а тя усещаше, че той подозира тъкмо това.
— Не — каза неуверено.
— Целуни ме, принцесо — подкани я дрезгаво той, целувайки челото й, ухото й, страните й. — Искам да видя дали ще е толкова хубаво, колкото си спомням.
Болезненото откритие, че и той бе живял с мисълта за целувките им, бе повече, отколкото можеше да понесе. Простена от отчаяние и завъртя глава, за да посрещне устните му със своите. Устните на Джордан яростно се сключиха около нейните, но този път тя отговори на грубата му и в същото време нежна целувка. Устните й се разтвориха под чувствения натиск на неговите.
Изгубена в океан от желание, объркани чувства и копнеж, Алекс усети как той прокара ръце по гърба й, привличайки я към себе си. Ала вместо да се съпротивлява, тя плъзна ръце към раменете му, намествайки се несъзнателно към възбуденото му тяло. Джордан я притисна в прегръдката си, а ръцете му обхванаха гърдите й, палците му масажираха твърдите връхчета, докато я целуваше. Безкрайната опияняваща целувка, движенията на ръцете му, допирът до мускулестите му бедра подействаха на Александра като древна езическа магия. Тя отвърна на целувката му с целия безпомощен плам, който бе изпитвала и преди, но този път срамежливата й неувереност бе победена от желанието да го прегръща, да си представи, че той бе всички тези неща, които тя искаше да бъде.
Херцогът знаеше само, че жената в прегръдките му отговаря на целувката с много повече страст отпреди, а това бе опустошително за прегладнялото му тяло. Когато езикът й се стрелна, за да помилва устните му, Джордан я притисна силно, а желанието се разля във вените му като горски пожар и възпламени слабините му. Борейки се с дивото желание да я положи на килима и да я обладае, той отдели устни от нейните и си пое дъх, а после бавно издиша. Очевидно жена му бе научила доста за целувките, докато той бе в затвора, осъзна мрачно.