Тази гневна реч накара Алекс да потрепери и да се засмее. После стана сериозна, пое си дълбоко дъх и с решителен и нетърпящ възражения тон каза на Пенроуз:
— Златният часовник на дядо ми е в шкафче до леглото ми. Искам да го вземеш, да отидеш на Бонд Стрийт и да го продадеш на бижутера, който ти предложи най-много.
Старецът отвори уста да противоречи, но видя упоритото изражение на лицето й, и неохотно кимна.
— Направи го сега, Пенроуз — изрече тя с болка в гласа, — преди да съм размислила.
Когато той излезе, Филбърт се протегна през масата и докосна господарката си.
— С Пенроуз сме скътали малко парици през последните двайсет години. Не е много — седемнайсет паунда и два шилинга.
— Не. В никакъв случай — каза упорито Алекс. — Вашите пари са…
В коридора се чуха стъпките на Хигинс и Филбърт скочи на краката с учудваща лекота.
— Хигинс посинява всеки път, когато ни види да разговаряме приятелски — изрече той, грабна жълтата ленена салфетка на Александра и енергично започна да бърше масата. Тъкмо така го завари Хигинс и закима одобрително, когато влезе в стаята, за да съобщи за сър Родерик Карстеърс, който искаше да разговаря с нейна светлост.
След малко в дневната влезе Роди, настани се удобно и кимна на Филбърт да му налее чай. Сетне заразказва „пикантните подробности“ от посещението си при Хоук миналата вечер. Потресена, Алекс скочи на крака и обвинително извика:
— Ти си му казал всичко за мен! Ти?
— Не ме гледай така, сякаш току-що съм изпълзял от пещерата. Казах му всичко това само за да разбере, че си била най-желаната през този сезон. Затова като научи, което те уверявам, че ще стане, че така си се изложила заради него, когато пристигна в града, той въобще няма да е толкова самодоволен. Снощи Мелъни ме посъветва да постъпя точно така, ала аз и сам бях стигнал до този извод. Освен това постъпих така, защото исках да видя физиономията му. Всъщност това беше първото благородно дело, което съм извършвал в живота си, а това е знак, че съм развил слабост на характера, за което пък си виновна ти.
— Аз ли? — гневно повтори Алекс. — За каква слабост ми говориш?
— Благородство, скъпа моя. Когато ме погледнеш с тези големи, красиви очи, имам усещането, че виждаш нещо по-добро в мен от това, което виждам, когато заставам пред огледалото. Снощи внезапно почувствах нужда да направя нещо добро, затова отидох у Хоук с благородното намерение да спася честта ти. Доста отблъскващо, като се замисля. — Той изглеждаше толкова отвратен от себе си, че младата жена трябваше да прехапе устни, за да скрие усмивката си. — За съжаление удивителната ми постъпка може да е била и напразна. Не съм убеден, че Хоук ми обърна внимание.
— Напротив, не се съмнявай — сухо рече тя. — Тази сутрин лично ми връчи списък с всички тези факти и настоя или да призная, или да отрека.
Очите на Роди грейнаха от задоволство.
— Наистина ли? Стори ми се, че съм го жегнал, но когато си с Хоук, никога не знаеш. Ти призна ли или отрече?
Прекалено напрегната и притеснена, за да седи спокойно в креслото си, Александра остави чашата си и нервно отиде до диванчето край прозореца, за да оправи малките възглавнички на жълти цветя.
— Признах си, естествено.
— Струва ми се, че не всичко между вас двамата е наред. — Алекс нищо не каза, само поклати разсеяно глава. — Предполагам се досещаш, че хората вече са наточили зъби и са вперили взор в теб, очаквайки отново да се поддадеш на чара на Джордан. В момента залозите са четири към едно за това, че до деня на състезанието на кралицата ти отново ще се превърнеш в любящата жена на херцога на Хоторн.
Александра рязко се извъртя и гневно впи поглед в приятеля си.
— Какво?! — прошепна. — Какви ги говориш?
— Говоря ти за залози. Четири към едно, че ще вържеш панделката си на ръкава на Джордан в деня на състезанието.
— Хората залагат за такива неща?
— Естествено. Традиция е в деня на състезанието дамата да покаже симпатията си към мъжа, завързвайки панделката си на ръкава му за късмет. Това е една от малките публични прояви на обич, която ние във висшето общество насърчаваме. Предполагам, че го правим заради удоволствието от възможността да поклюкарстваме през дългите зимни месеци.
Внезапно обзета от подозрение, Алекс любопитно изгледа Роди и попита:
— Ти на кого залагаш?
— Все още не съм направил залога си. Искаше ми се първо да се отбия тук, да опипам почвата, преди да отида в „Уайтис“. — Роди се изправи. Целуна ръка на младата херцогиня и предизвикателно попита: — Е, скъпа моя, какво ще стане? Ще вържеш ли панделката си на ръката на херцога на седми септември?