— Разбира се, че не! — сопна се тя и потрепери от мисълта, че може да се изложи така пред всички заради мъж, който не се интересуваше от нея.
— Убедена ли си? Не ми се иска да изгубя хиляда лири.
— Няма да се наложи — горчиво отвърна тя и се отпусна на диванчето, втренчила поглед в ръцете си. Роди вече бе на прага, когато Александра внезапно скочи на крака и весело извика: — Роди, ти си чудесен! Ти си брилянтен! Ако не бях омъжена, щях да предложа на теб!
Сър Карстеърс не отвърна нищо на ласкателството, само удивено повдигна вежди.
— Моля те, моля те, кажи, че ще ми направиш една мъничка услуга — поиска тя.
— Каква?
— Ти би ли… направил залог от мое име?
Роди внезапно разбра намерението й и се развесели.
— Предполагам, че ще мога. Можеш ли да си платиш, ако загубиш?
— Няма да загубя! Ако съм разбрала правилно, за да спечеля, трябва само да отида на състезанието и да не завържа панделката на ръкава на съпруга си.
— Именно.
Алекс сграбчи Роди за ръката и настойчиво го погледна в очите.
— Кажи, че ще го направиш за мен. Много по-важно е, отколкото осъзнаваш.
Иронична усмивка заигра на устните му.
— Разбира се, че ще го направя. Със съпруга ти никога не сме били приятели, както може би си се досетила. — Забеляза обърканата усмивка на младата жена и престорено въздъхна. — Ако съпругът ти си беше останал „покойник“, а Тони — наследник, аз или децата ми щяхме да бъдем носители на титлата на Хоторн. Ти познаваш малкия брат на Тони — Бърти. Той е болнаво момче. Казвали са ми, че нещо се е объркало при раждането му.
Александра, която дори не подозираше, че Роди има такова високо положение в обществото, поклати глава и каза:
— Знаех, че имаш родствени връзки с Таунсенд, но мислех, ме сме четвърти или пети братовчеди.
— Така си е. Но с изключение на бащите на Тони и на Джордан, останалите от фамилията са дарени със злочестата съдба да имат само дъщери. Мъжете от рода имат ужасна орис и умират млади, без да оставят наследник.
— Причината, боя се, се крие във вас. Висшето общество има нужда от свежа кръв или скоро всички вие ще започнете да се чешете зад ушите и да оплешивявате.
Роди се изсмя.
— Непочтително момиче! Вече знаеш как да се прикриваш, когато си шокирана, но мен не можеш да заблудиш. А сега да се върнем на бизнеса. Колко ще заложиш?
Алекс прехапа устни. Боеше се да не прогони късмета е алчността си.
— Две хиляди — рече и млъкна, когато Филбърт се появи зад гърба на Роди и шумно се покашля.
Алекс усмихнато погледна късогледия старец и бързо се поправи:
— Две хиляди и седемнайсет…
— Хъм-хъмм — покашля се отново Филбърт.
— Две хиляди и седемнайсет лири и два шилинга. — Роди бавно се обърна и се втренчи във възрастния мъж, за когото отдавна знаеше, че е бил с Александра от най-ранното й детство.
— А твоето име е? — попита той и изумено се вгледа в мъжа пред себе си.
— Филбърт, милорд.
— Предполагам, че ти си притежателят на седемнайсет лири и два шилинга?
— Ахъ, милорд. Аз и Пенроуз.
— А кой е Пенроуз?
— Заместник-икономът — отвърна Филбърт и внезапно се ядоса, — или поне беше, докато негово благородие не го понижи днес.
— Колко интересно — промърмори Роди, сетне официално се поклони пред Алекс — Предполагам, че няма да те видя на бала довечера?
Тя се поколеба за миг и дяволито отвърна:
— Предполагам, че след като съпругът ми е зает довечера, ще мога да дойда.
Невероятно, но щеше да има достатъчно пари да живее уютно в Моршам поне десет години. За пръв път през живота си се чувстваше независима, свободна и това чувство бе блажено, бе сладко… божествено. Бе по-опияняващо и от вино. Вдъхваше й смелост. С блеснали от наслада очи тя каза:
— И, Роди, ако все още искаш да изпробваш уменията си с рапирата срещу мен, мисля, че утре сутрин би било най-подходящото време. Покани когото искаш да наблюдава. Покани целия свят, ако желаеш!
Той за пръв път изглеждаше неуверен.
— Дори скъпият Тони, който ти беше отпуснал края, не позволяваше да се фехтуваш с други мъже. Едва ли е разумно, скъпа моя, и съпругът ти най-вероятно ще се разгневи, щом разбере.
— Съжалявам, Роди. — Алекс веднага се разкая. — Не бих искала да правя нещо, с което да ти навлека неприятности…
— Притеснявам се за теб, сладко дете, не за себе си. Мен нищо не ме застрашава. Хоук не би ме предизвикал надуел — ние с него сме прекалено цивилизовани, та публично да проявяваме характера си, а точно това представляват дуелите. От друга страна — добави той откровено, — съм убеден, че скоро ще потърси възможност да ми промени физиономията насаме. Но не се бой — изрече, — мога да се справям и с юмруците си. Противно на твоето мнение под тези изящни дрехи се крие истински мъж — целувайки и ръка, той сухо добави: — Ще се оглеждам за теб тази вечер на бала на Линдуърди.