— Добър вечер, мадам — каза весело Александра и целуна сухата буза на старицата.
— Виждам, че си в добро настроение, дете — изрече нейна светлост. — И аз съм щастлива, че Хоторн е послушал отличния ми съвет тази сутрин и е отменил глупавата си възбрана да излизаш.
Алекс й се поклони грациозно, после вдигна глава и радостно обяви:
— Не, мадам, не го е направил.
— Искаш да кажеш…
— Точно така.
— О!
Тъй като знаеше отношението на старата херцогиня към съпружеските задължения, реакцията й не помрачи доброто й настроение. Всъщност не мислеше, че каквото и да било може да помрачи вечерта. Изведнъж Мелъни се втурна към нея ужасена.
— О, Алекс, как можа да направиш такова нещо! — извика тя, прекалено развълнувана, за да обърне внимание на старата жена. — В тази зала няма съпруг, който не би ти извил врата — включително и моя, когато разбере за това! Ти прекрачи всички граници! Не можеш…
— За какво говориш? — прекъсна я Александра.
— Говоря за облога, който си накарала Роди да направи от твое име в книгата за залози на „Уайтис“, Алекс!
— От мое име… — ужасено възкликна Александра. — О, мили Боже! Не би го направил!
— Какъв облог? — рязко попита старицата.
— Би го направил и го е направил! И всички в тази зала знаят.
— Мили Боже! — промълви младата жена.
— Какъв облог? — попита тихо и настоятелно старата херцогиня.
Твърде разгневена, за да й отговори, Александра остави това да направи Мелъни. Привдигайки полите си, тя се обърна, търсейки Роди. Но видя само дузина враждебни мъжки лица.
Най-накрая го забеляза и се нахвърли върху му с убийствен поглед и наранено сърце.
— Александра, любима — каза усмихнато той, — изглеждаш по-ослепително от… — Протегна ръка, за да поеме нейната, но тя се отдръпна.
— Как можа да ми причиниш такова нещо! — попита. — Как можа да запишеш залога ида сложиш моето име до него!
— Какво имаш предвид? — попита тихо Карстеърс. — Направих това, което поиска от мен. Ти искаше да докажеш на висшето общество, че не възнамеряваш да се хвърлиш в краката на Хоук, и аз направих облога на такова място, че всички да разберат за чувствата ти. И никак не ми бе лесно — продължи раздразнено. — Само членове на „Уайтис“ имат право да записват облозите си там, точно затова се наложи да впиша името си като гарант…
— Исках да заложиш вместо мен от свое име, а не от мое, и точно това те помолих да направиш! — възрази Александра. — Един много дискретен и невписан джентълменски залог!
Роди се намръщи:
— Не се прави на идиотка! Какво, за Бога, би спечелила от дискретен и невписан залог?
— Пари! — отчаяно възкликна тя. Той зяпна.
— Пари! — повтори. — Направила си облога, защото си искала пари?
— Разбира се! — отговори. — Че защо иначе ще залага човек?
Гледайки я удивено, Роди я информира:
— Човек залага, защото обича да печели. Ти си омъжена за един от най-богатите мъже в Европа. Защо са ти притрябвали пари?
На този въпрос, въпреки че той бе напълно логичен, Алекс можеше да отговори само ако искаше да сподели намеренията си.
— Не мога да ти обясня — изрече отчаяно, — но искам да ти се извиня, че те обвиних.
Приемайки извинението й, Роди спря един сервитьор, взе две чаши шампанско от подноса му и подаде едната на Александра.
— Как мислиш, има ли шанс Хоук да не е разбрал за залога ми? — попита тя, без да обръща внимание, че всички гости са се смълчали.
Роди, който рядко пропускаше да забележи нещо, се огледа любопитно.
— Не бих казал — рече и с леко движение на ръката насочи вниманието й към по-горната тераса.
Точно в този момент икономът на Линдуърди обяви гръмовно:
— Негова светлост, херцогът на Хоторн!
Алекс вдигна глава, а очите й се присвиха от уплаха, докато наблюдаваше облечения в черно мъж, който слизаше по стълбището. Джордан слезе в залата и хората започнаха да го приветстват.
Бе висок и от мястото си Александра го видя да се усмихва разсеяно, сякаш слушаше какво му говорят хората, но очите му оглеждаха тълпата и търсеха. И Алекс се опасяваше, че търси нея. Изплашена, подаде на Роди празната си чаша, той й връчи своята.
— Пий — рече сухо. — Ще ти е нужно.
Тя се огледа наоколо като лисица, търсеща дупка, в която да се скрие и да избегне търсещия поглед на Хоук. Застана до стената и несъзнателно поднесе чашата към устните си.
Точно в този момент срещна погледа на старата херцогиня. Старицата я погледна, после се обърна и заговори бързо на Мелъни. След миг Мелъни се насочи към Алекс и Роди.
— Баба ти каза — бързо заговори приятелката й, щом ги достигна — за пръв път в живота си да не прекаляваш и да не се безпокоиш, защото според нея Хоторн ще знае точно как да постъпи, когато осъзнае, че си тук.