Престава да дъвче. Чувам как някъде в „Пентъвил“ Еди изтрива устни с хартиена салфетка. Надзирателите знаят ли за мобилния му? Няма да се учудя, ако знаят и просто си затварят очите.
— Не, нямам проблеми, но имам въпрос. Не знам дали познаваш… или познаваш някой, който познава… — Млъквам. — Може ли да говоря по това?
Не искам да се уличавам в престъпление. Не искам да влошавам положението още повече.
— Всичко е наред, сладурче. Има ли някой край теб? Някой да те наблюдава? Камери?
Оглеждам горната част на лампите, дъхът ми засяда в гърлото. Избрах тази улица, защото е най-безлюдната около нас, няма почти никакви пешеходци, но вече започва да се съмнявам: може би на всички лондонски улици има някакви охранителни камери? Не забелязвам обаче нито насочени продълговати апарати, нито малките обли устройства. Струва ми се, че сме в безопасност.
— Няма хора, няма и камери — съобщавам в слушалката.
— Тогава всичко е наред.
Долавям усмивка в тона му. Предизвикала съм интереса му.
— Извинявай, че отново те безпокоя, но току-що изпаднах в деликатно положение. Разбираш ли от криптиране на файлове, Еди? Познаваш ли някой, с когото бих могла да разговарям? Важно е.
Старая се от тона ми да не личи колко е спешно. Не ми се иска да го уплаша. Не ми се иска и да звуча прекалено фамилиарно. В крайна сметка го моля за поредната услуга, но този път няма какво да му предложа в замяна.
— Компютри значи! Да, имаме човек. Добре, кажи ми главното, а аз ще му звънна и ще видим как ще постъпим. Харесаха ли ти цветята, сладурче? Помолих да бъде нещо много хубаво и изискано, но човек никога не може да е сигурен каква ще я свършат, нали?
Еди е голяма симпатяга. Замислям се за огромния букет в коридора. При различни обстоятелства с Еди сигурно щяхме добре да се разбираме.
— Извинявай, Еди. Да, много ми харесаха. Прекрасни са. Букетът беше много изискан, благодаря. Радвам се, че бях полезна.
— Така е, сладурче, така е. Дъщеря ми е всичко за мен. А сега ми обясни какъв е проблемът.
— Така. Имам една криптирана флашка. С две думи, не съм сигурна с какво си имам работа. Трябва да разбера какво има на нея.
— Откъде я имаш? — Тонът му е станал сериозен.
— Не мога да кажа. Не съм сигурна какво е това. Трябва да разбера какво има на флашката, за да знам с какви хора си имам работа.
— Чуй ме, Ерин, бързам да те прекъсна. Не е нужно нищо да знаеш. Затова направи услуга на всички и зарежи тая работа. Ако флашката е на някой друг и той си направил труда да я криптира, не ти трябва да знаеш какво има на нея. Защото са лоши неща, които притежателите не искат никой да разбира.
Дали Марк е прочел файловете? Замислям се за многобройните страници. Възможно ли е Марк да се е досетил какво означават? Дали той вече не знае твърде много?
— Инстинктът ми подсказва да направиш копие на флашката. Сигурно ще предадеш оригинала, ще направиш замяна, нали?
— Ами… да. Ще го направя.
Не съм планирала толкова напред. За секунда изпитвам толкова силно облекчение, че свят ми се завива. Обаждането на Еди беше правилен ход. Той знае много за подобни хора.
— Така, добре… Направи размяната на четири очи. Вземи и копието, в случай че се опитат да правят мръсно. И не им давай нищо, преди да получиш парите. Допусна тази грешка онзи ден със Саймън, научих за нея. Много е трогателно, сладурче, но не се прави така. Осъществяваш размяната, след като парите са в сметката ти, не преди това. Разбра ли?
— Да, да. Благодаря, Еди — отговарям.
Странно е да се държа толкова искрено с един престъпник. На него мога да кажа повече, отколкото на Марк. Знам, че Еди има право. Трябва просто да приема предложението. Да се постарая да се подсигуря добре и да го направя. Еди би постъпил така.
— Имаш ли нужда от някой, който да ти помогне за размяната? Да поръчам на Саймън? — пита ме той тихо.
Сякаш въпросът е личен. Еди се тревожи за мен.
— Ами мисля, че ще се справя. Но да ти кажа ли как е минало?
Съзнавам, че съм уязвима. Дама в беда. Ще ми се да беше допълнителна манипулация от моя страна, за да привлека помощта му, но не е. Както ви обясних, нагазих в дълбоки води. Не мога да допусна обаче Саймън или Еди да ми помагат. Не мога да действам на няколко фронта едновременно. Не знам дали мога да имам доверие на Еди и бандата му за тази работа. Той е престъпник все пак. Схващам иронията в това твърдение, но нали ме разбирате? Трябва най-напред да оправя тази каша сама.