Ще успеят да пристигнат за срещата, където и да се намират. С частен самолет от която и да е точка на света ще им отнеме часове, не дни. Русия е на четири часа път. Имат предостатъчно време да стигнат, откъдето и да идват.
Избрала съм усамотено място, насред гората, а часът е шест сутринта, защото колкото по-рано, толкова по-добре. Не искам да ме прекъсват, имам си достатъчно тревоги. Раницата ми е на задната седалка, под дебелото палто. Вътре има малка кутия с храна за спешни случаи и бутилка вода. Навън е студено, а днес ме чака много работа. Флашката е в предния джоб с цип на раницата на сигурно и достъпно място. Във вътрешния джоб за компютри чака пистолетът в кутията си до патроните и телефона. Всичко, което ще ми трябва утре.
Пристигам в хотела в десет сутринта. Не съм получавала повече гласови съобщения. Настаняването минава благополучно. Рецепционистката е мила, но очевидно работи временно, докато се върне в университета. Не проявява никакъв интерес към мен, което идеално ме устройва с оглед на графика ми.
Стаята е малка и уютна. Леглото е плътно и дълбоко гнездо от изгладени памучни чаршафи и пух. В банята лъщи медна вана. Много е хубаво. Идеално.
Отново проверявам флашката и пистолета, обличам дебелото си палто, мятам раницата на гърба и излизам. Ще извървя маршрута до утрешната среща.
Според джипиеса на телефона мога да стигна чак до гората, без да минавам по пътища. Най-безопасно ще е да се придвижа през полето и гората.
Отнема ми един час да се добера до гората. Трябва да запиша в телефона си два джипиес координата за размяната. Ще изпратя първите — за мястото на срещата, — когато тръгна утре сутринта. Глупаво ще е да им дам допълнително време да се ориентират преди срещата ни. Вторите координати са за точното местоположение на флашката. Днес ще я заровя наблизо. Когато ми дадат парите, когато пристигнат в сметката в Швейцария, ще им изпратя вторите координати точно както ме посъветва Еди. Така ще избегна срещата очи в очи. Накрая ще им изпратя и координатите на самолета и с това приключваме.
Избрах тази област, защото знам, че няма хора. С Марк сме обикаляли горите много пъти. Може да вървиш половин ден, без да срещнеш жива душа. Единствените шумове толкова далече от селото са от разни твари, които бягат под земята, и от далечни изстрели, донесени от вятъра. Тук никой не обръща внимание на стрелбите. Те са част от ежедневието. Още една причина да избера това място.
Навлизам в горските дебри, на двайсетина минути от най-близкия междуселски път. Смъквам раницата и внимателно изваждам кутията с патроните. Вземам лист А4 от задния джоб на раницата — хотелското писмо за „добре дошли“ — и кабарче, което смъкнах от информационното табло във фоайето. Забождам листа на най-широкото дърво в просеката.
Трябва да се поупражнявам. Поне веднъж да стрелям, преди да се прицеля в човек.
Еди ми каза да се грижа за себе си. Е, това е начинът да го направя.
Заредила съм предварително пълнител с петнайсет патрона, имам и още една кутия. Общо двайсет и седем патрона. Саймън не се е поскъпил откъм патрони и слава богу. Може би се е досетил, че ще се наложи да се упражнявам.
За срещата ми трябва пълен пълнител. В случай че наистина трябва да използвам пистолета.
Ето ви една математическа задача: ако Ерин иска да си запази пълен пълнител с патрони за утре, колко патрона може да изстреля днес? Днес Ерин може да изстреля дванайсет патрона. Дванайсет тренировъчни изстрела. Внимателно вадя три патрона от пълния си пълнител и ги прибирам при новата кутия в джоба на раницата. Дано не се наложи да прилагам на практика днешната тренировка, но предпочитам тя да се окаже излишна, отколкото да не съм готова.
Пъхам отново пълнителя, вдигам пистолета пред себе си с протегнати ръце пред силното ми око. Подравнявам бялата точка и кутийката — мерника на глока — с хартиената мишена на дървото.
Видеоматериалите в интернет предупреждават за отката, но позата, която се очаква да заемете, за да му противостоите, не е каквото предполагате. Не сте го виждали по телевизията. Заставате с лице, не странично, не като млад агент от ФБР, който пристъпва с рамото напред и си свети с фенерче. Краката ми трябва да са на ширината на ханша, коленете — меки. Дясната ми ръка стиска дръжката, пръстът, с който ще натисна спусъка, е успоредно на дулото, далече от спусъка, лявата ръка е вдигната високо, подпира дясната при дръжката, раменете са напред, лактите са неподвижни. Не е готина поза, обаче ще уцелите мишената. Поне такава е идеята…