И тогава на мъжделивата светлина мяркам лицето на мъжа, който държи телефона ми. Едва се сдържам да не ахна. Не е Патрик. Това не е нападателят ми от хотелската стая. Обзема ме паника. Явно са повече. Знае ли Марк? Къде е Патрик? Хвърлям поглед назад, но гората е пуста. Тръгнал ли си е? Свършил си е работата и е изчезнал или се спотайва някъде в тъмното и продължава да наблюдава? Марк и онзи мъж се надигат и отиват на друго място в просеката. Този новият е по-висок от Марк, тъмната му коса е прошарена, под палтото му мярвам сако и вратовръзка. Облечен е скъпо, но коленичи бавно до Марк и продължава да разравя листата и пръстта. Напомня ми за Еди, но изглежда някак континентален. Мъжът от телефона, сигурна съм. Патрик му е дал моя телефон и са започнали да търсят флашката. Приложението, изглежда, е отвело Марк право при тях и той се е оказал принуден да се включи в издирването.
Вече различавам лицето на Марк, сериозно и решително, докато човърка пръстта. Дали се пита къде съм? Уплашен ли е? Прикрива го добре, но виждам страха, изписан на лицето му. Познавам го — знам, че е впрегнал цялата си воля, за да издържи. Може би има план. Помня как заблуди рецепционистката в хотел „Четири сезона“ само преди няколко седмици, колко добре изигра ролята си. Умен е, със сигурност има план. Боже, дано да има план.
Оглеждам просеката, отчаяно се мъча да начертая план, но какво мога да направя? Нямам пистолет. Не мога просто да се намеся. Ще убият и двама ни. Трябва да измисля нещо. Трябва да попреча това да се случи, преди да намерят флашката и вече да могат да се отърват от Марк. Преди Патрик да се върне, ако наистина е някъде там. Можем да го направим заедно, Марк и аз, само да помисля.
Решавам да пропълзя по-близо до флашката. Досега се възползвах от прикритието на мрака, но става все по-светло и скоро ще бъда изложена на показ. Пропълзявам тромаво надолу по склона към дървото, което вчера избрах за ориентир и където е заровена флашката. Гласовете заглъхват и аз се моля мъжът да не направи нищо на Марк, поне докато не намерят флашката. Избирам си скътана падина зад моето дърво. Идеална видимост към мястото, маркирано на джипиеса.
Настава раздвижване, пукат клонки, стъпките се приближават. Долепвам се до твърдата и студена пръст, виждам ги над ръба на падината. Отказали са се от първото място и се придвижват към вторите координати. Идват право към мен и се навеждат да продължат търсенето. Започват да копаят мълчаливо. Марк вече е толкова близо до мен. Иде ми да изкрещя: „Бягай, Марк, бягай!“, обаче знам, че животът и на двама ни зависи от това дали ще се въздържа от подобна глупост. Какъв е планът му? Аз не знам какво да правя. Вината за всичко е моя. Боже, той сигурно страшно се притеснява за мен. Къде ли мисли, че съм? Дали не смята, че са ме заловили? Че са ме убили? Толкова е близо, че мога да го докосна. Да се пресегна, да му подскажа, че съм тук…
В този момент Марк намира флашката. Виждам всичко на забавен каданс.
Стисва я в дланта си и поглежда назад към високия мъж, който продължава да търси, без да го забелязва. Браво на теб, скъпи. Хайде, пъхни я в джоба си, спечели ни малко време. Удари го, когато е с гръб.
Марк обаче не прави нищо подобно. Онова, което всъщност прави, ме изумява.
Вместо да прибере флашката в джоба си, той се засмива. Засмива се и вдига ръка. Дете, намерило съкровище. Усмивката му е широка и искрена. Доволен се изправя, изтупва листата и пръстта от коленете си. Какво става? Високият мъж кимва. По лицето му плъзва тънка усмивка, той хвърля моя айфон на земята близо до Марк. Не му трябва повече, получил е, каквото иска. Марк се навежда да вземе телефона.
Високият мъж бръква в джоба си, ококорвам се да видя какво ще извади, моля се да не е познатото проблясване на метал.
— Нали няма копие на файловете? — пита той Марк.
Усещам, че треперя. Листата покрай ръцете ми шумолят леко.
— Не — отговаря Марк и пъхва телефона ми в джоба си.
Някаква роля ли изпълнява? Не проумявам. Не схващам какво се случва. Високият мъж кимва доволно.
Нещо в тона на Марк, в позата му не е както трябва. Не звучи уплашен. Не звучи дори притеснен. Какви ги върши? Не знае ли, че ще го убият?
О, боже! Мисля, че планът на Марк е да се опита да сключи сделката. Как е успял? Какво се е случило, преди да пристигна тук, какво съм пропуснала? Защо ще сключват сделка, когато вече държат козовете в ръцете си?