Другият мъж говори по телефона на неразбираем за мен език. Когато остава доволен, затваря.
— Готово. Провери си сметката — казва на Марк.
Марк вади друг мобилен — бавно и демонстративно, за да покаже, че не е оръжие. Изглежда спокоен, напълно владее положението. Истински бизнесмен. Не изглежда уплашен. Хрумва ми несвързана мисъл — двамата много си приличат, високият мъж и Марк. От една порода са.
Мъжът зарейва поглед към дърветата.
— Къде е тя? Къде е жена ти? — пита нехайно.
Притаявам дъх. Внимавай, Марк, не допускай да те заблуди. Този мъж прекрасно знае къде съм, къде ме е оставил Патрик. Марк няма представа какво са ми причинили. Няма представа, че Патрик ме е нападнал и е взел всичко. Знае, че са отмъкнали телефона ми обаче. Знае, че така се е озовал тук, проследил е апарата ми. Ще се досети, че въпросът е подвеждащ. Не им позволявай да те вкарат в капана.
Марк плъзва пръст по дисплея и го чуква. Поглежда за кратко.
— Тя не знае нищо. Погрижил съм се за нея. Имай ми доверие. Няма да създава повече проблеми.
Гласът му е отегчен. Очите му лениво се плъзгат обратно към телефона. Точно така, Марк. Добре го изигра. Боже, много го бива. Наблюдавам го как гледа телефона си в очакване на информация за плащането. Много спокоен, много овладян.
Един момент. Нещо не е наред. Защо му плащат? Защо ще ме нападат, ще крадат координатите, а после ще ни платят? Имат всичко, което искат. Защо плащат на Марк? Така де, не ги принуждава с пистолет, защо ще му дават парите?
Залива ме вълна на дълбока тъга и след нея остава празнота, каквато за пръв път усещам. И изведнъж всичко започва да се намества.
Марк не е дошъл да ме спаси. Дошъл е да ми попречи да сключа сделката. Да ми отнеме флашката. Не го интересува какво ще ми направят. Не го интересува дали ще ме наранят. Изобщо не го е грижа за мен. А сега сключва сделката зад гърба ми. О, боже! Марк е направил уговорка само за себе си.
Иде ми да се разплача, да се разпищя, но затискам устата си с ръката в ръкавица. Защото този мъж в гората е Марк, но не моят Марк. Този мъж е непознат.
Светкавично си припомням фактите. За кого съм се омъжила? Откога ме лъже? Как го е постигнал? Припомням си всичко случило се през последния месец. Кога започна? Марк единствен видя онзи самолет. Той остави следата, насочваща към семейство Шарп. Марк е причината тези хора да са мъртви. Той ме изпрати да открия банковата сметка, да се срещна с Чарлс. Марк настояваше, че никой не търси нито нас, нито сака. Той искаше да изхвърлим диамантите. За да ги продаде? Запазил е в тайна гласовите съобщения за флашката. Искал я е за себе си. Прикривал е собствените си следи, откакто сме заминали от Бора Бора, от самото начало е правел така, че аз да бъда мишената, но той да има достъп до парите без мен.
Парализирана съм от шока. Не мога да повярвам, че съм толкова глупава. Дори не съм забелязала. Не съм забелязала нищо. Обичах го, имах му доверие, той е моят съпруг, би трябвало да правим всичко заедно. Никога не ме е бивало с хората, нали? А него — винаги, винаги го е бивало. Глупачка. Наивната Ерин. Усещам как сърцето ми думка в гърлото. Изобщо не познавам този мъж. Мъжът, когото мислех, че познавам, мъжът, за когото се омъжих, всъщност никога не е съществувал.
— Пристигнаха — казва Марк, кимва и прибира телефона.
Парите са стигнали в нашата швейцарска банкова сметка.
— Флашката — казва той и протяга ръка към високия мъж.
— Нали нямаш против и аз да проверя? — пита мъжът.
Иска да се увери, че с нея всичко е наред. Не вярва на Марк. Пък и защо да му вярва? И аз вече не му вярвам, а съм омъжена за него.
Мъжът се отдалечава от Марк, като внимава да не застава с гръб. Забелязвам, че върви към платнен сак, който е оставил в просеката. Навежда се. Изважда отвътре тънък сребрист лаптоп.
Отваря го върху свитата си ръка, пъха флашката. Двамата мъже стоят притихнали в гората на светлината на изгряващото слънце и очакват флашката да се зареди. Накрая високият мъж вдига поглед.
— Виждам, че си я отварял. Но не си я разкриптирал. Много умно. Това улеснява нещата, нали? — Удостоява Марк с мрачна усмивка.
— Не е моя работа. Предпочитам да не знам — отговаря Марк.
Другият мъж като че ли се разсейва за миг, насочва цялото си внимание към компютъра. Какво ли вижда на екрана? Кои са тайните, които струват два милиона евро? Сигурно никога няма да узная.
— Доволен ли си? — пита Марк.