В банковата му сметка онлайн виждам, че Марк е изтеглил триста лири от банкомата близо до къщата ни, след като се е върнал от Ню Йорк. Най-високата сума, която можеш да изтеглиш. Вероятно е дошъл с такси до Норфък — знаел е къде съм благодарение на телефона ми или на Патрик. Патрик е трябвало да ме следи и той ме е последвал до Норфък. Изпратил е есемес на Марк, за да му съобщи, но той сигурно е летял по това време. Марк е знаел къде съм дори без да включва онова приложение за намиране на телефона ми.
Патрик е брънката, която не разбирам. Не съм сигурна кой е убил Патрик и го е оставил да лежи проснат насред гората. Марк или високият мъж? Може би Марк се е срещнал с Патрик, след като Патрик ме е нападнал в хотела, може би тогава Марк е взел раницата ми, телефона и пистолета. Може би тогава му е прерязал гърлото? Намерих ножа сред листата до тялото и го зарових заедно с двете тела. Може би Марк не е искал да рискува и да дели печалбата. Или пък високият мъж е убил Патрик?
Възможно е Патрик да е чул изстрелите, да е отишъл да види какво става и да е проследил високия мъж, докато той си е тръгвал. Вероятно са били прекалено близо до пътя, за да стрелят, и високият мъж е прерязал гърлото на Патрик и го е зарязал окървавен върху листата.
Така или иначе, Патрик е неоспоримо доказателство за какъв човек съм се омъжила. Не мога да повярвам, че Марк е направил всичко това: поръчал е да ме следят, сплашвал ме е, накарал ме е да се съмнявам в себе си. Наел е Патрик да ме нападне и ограби. А сега и двамата са мъртви.
Опитвам се да определя точно кога се промени всичко между Марк и мен. Но сигурно той никога не ми е вярвал. Странно, колкото повече разсъждавам за причината да ме предаде, толкова повече ми се изяснява неговата история. Не проумявам защо не съм предвидила какво предстои. Защо не съм забелязала? Но как, бях толкова щастлива, толкова го обичах.
Докато подреждам къщата, си припомням спора ни отпреди два месеца, след като дегустирахме сватбеното меню. Най-сериозният ни спор. Опитвах се да го забравя, да забравя казаното онзи ден. И почти бях успяла. Тогава го отдадох на стреса, на страх, след като Марк бе изгубил работата си. Но сега се питам дали всъщност всичко не започна точно тогава.
Помня, че не знаех как да укротя гнева му към мен. В онзи ден нищо не вървеше както трябва. И аз не можех да оправя нещата. Помня как ми крещеше Марк — и сърцето ми замира за миг. Помня как си помислих, че Марк го няма, просто така, и че някой друг стои в дневната ми. Задишах плитко, помня и силното си усещане за самота. За пълна самота. Заповядах си да не плача, да бъда силна. Че вината не е негова, а най-вероятно е моя. Но сълзите пареха очите ми. Той ме беше погледнал като непознат и се бе обърнал настрани.
„Не мога да повярвам, че го каза“, това гласяха думите ми тогава. Е, сега вече всичко се изяснява.
Нищо не свързва Марк с Норфък. Полицията ще се нуждае от огромен късмет, за да издири таксиметровия шофьор, който го е откарал до там, особено с оглед на факта, че дори не подозират за пътуването му. Ще установят само, че Марк е слязъл от самолета на „Хийтроу“, взел е такси за вкъщи, изтеглил е пари от банкомата и е изчезнал. Изобщо не ми се беше обадил, не ме беше видял. Последното му съобщение гласеше само, че знае къде съм, че ще се видим по-късно, а после беше изчезнал.
А през цялото това време аз съм била в Норфък. Имам разписки за кредитната карта. Свидетели. Рецепционистката от хотела дори може да удостовери, че съм се подхлъзнала в банята и съм си ударила главата. Ще се оправя.
Прехвърлям всички файлове, които искам да запазя, на външен харддиск. Следобед Еди ще изпрати човек да почисти всичко от компютрите ми и да ги преинсталира.
Отменям предстоящото плащане от швейцарската банкова сметка в моята. Няма да припарвам до нея, докато не се оправят нещата.
Час и половина след първото за деня обаждане отново звънвам на Марк.
— Марк. Къде си? Обади ми се, моля те. Проверих полетите ти, няма закъснение. Да не си изпуснал полета, скъпи? Притеснявам се вече, обади ми се! Ще звънна на авиолиниите и ще проверя какво става. — И затварям.