Обаждам се на „Бритиш Еъруейс“. Разбира се, от там потвърждават, че Марк е бил в самолета.
Къде е тогава?
Звъня на родителите на Марк. Първия път, когато вдига майка му, се налага да затворя и да хукна към тоалетната да повърна. Втория път успявам да се сдържа.
— Здравей, Сюзан. Да, да, наред е. Ще те питам нещо малко странно: да си се чувала с Марк?
Обяснявам за деловото му пътуване до Ню Йорк, за това, че със сигурност се е качил на самолета за Лондон, но днес още не се е появил. Тя звучи леко притеснена, но ме уверява, че той ще си дойде. Сигурно си е изгубил телефона или нещо служебно го е ангажирало. От думите й ми хрумва идея.
Обаждам се на Хектор. Напоследък прекарва толкова време с Марк, че ми се струва уместно да попитам него. Хектор няма новини от Марк.
— Значи за последно си го виждал през уикенда, така ли? — питам.
Мълчание отсреща. После Хектор казва нещо, което изобщо не съм очаквала:
— Ерин, не съм виждал Марк от сватбата ви.
Звучи объркан. За пръв път след случилото се в Норфък аз съм искрено изненадана.
Къде е ходил Марк в дните, когато ми е казвал, че е бил с Хектор? Срещал се е с Патрик? Организирал е новия си живот в Ню Йорк?
— Не ти ли се е обаждал по работа? — питам.
— Ами не. Намери ли си нещо ново? — пита Хектор, доволен от смяната на темата.
Явно подозира, че Марк ми е изневерявал и е използвал него за извинение. Кой знае? Ясно е обаче, че Марк не е имал намерение да прави обща фирма с него. Добре. Мога да използвам тази подробност. Продължавам.
Последно обаждане.
— Марк, не знам дали прослушваш съобщенията, но никой не знае къде си. Току-що говорих с Хектор и той каза, че не те е виждал от сватбата. И не знае нищо за нова фирма. Какво става, по дяволите? Непременно ми се обади, моля те. Откачам. Обади ми се.
Затварям. Следата е готова. Съпругът ми е избягал.
Утре сутринта ще се обадя в полицията.
40
Празнота
Понеделник, 3 октомври
След последното обаждане седя в тишината и усещам празната къща като черупка. От полицията казаха, че ще дойдат до час. Не ми остава друго, освен да чакам.
Той ми липсва. Мозъкът е интересно нещо, нали? Липсва ми толкова много, че чак ме боли. Боли ме и не разбирам защо. Не разбирам какво се случи. Може би никога не можеш да опознаеш друг човек истински, нали?
Кога се промени това? В деня, когато той си изгуби работата ли? Или нещата открай време са стояли така?
Няма как да разбера дали сме били нещо хубаво, което се е развалило, или нещо лошо, което впоследствие се е разбулило. Така или иначе, ако можех да върна нещата, каквито бяха, щях да го направя. Без капка колебание. Ако можех да легна в обятията му за последен път, бих живяла в лъжа до края на живота си. Ако можех, щях.
Не знам защо се пресягам към телефона. Не влиза в плана. Просто искам да говоря с него. За последен път. Няма да навреди. Набирам номера на мобилния на Марк и за секунда, когато се свързвам, дъхът ми спира в гърлото, струва ми се, че той е вдигнал, че е жив и че всичко случило се преди това е просто някаква измама. Марк ще ми обясни, ще се върне при мен у дома и аз отново ще го притисна в прегръдките си. Само че, разбира се, не е той, Марк не е жив, не е било измама и той няма да се върне при мен — чувам съобщението за гласовата му поща. Плътния му и уверен глас, най-любимия ми звук на света. И когато прозвучава сигналът накрая, едва успявам да проговоря.
— Марк? — Гласът ми звучи накъсано и удебелено. — Много ми липсваш. Толкова ми се иска да си дойдеш у дома. Ела си, Марк. Моля те, моля те. Не знам защо се случи така, защо се отчужди от мен. Но много съжалявам. Съжалявам, че не се държах добре с теб, че не постъпвах правилно… не казвах каквото трябва. Извинявай. Обичам те повече, отколкото можеш да предположиш. И винаги ще те обичам.
Оставям телефона и се разридавам в празната къща.
Снощи в леглото обещах на Бог много неща, в които не вярвам. Ще върна всички пари. Ще направя всичко отново, каквото си беше преди.
Преди да дойдат полицаите, разглеждам албумите със снимки. Направихме ги заедно миналата Коледа след годежа. За бъдещите ни деца: мама и татко като млади.
Толкова много спомени. Лицето му, озарено от огъня, и размазаните коледни лампички зад него. Мирисът на пушек. Греяното вино. Пръстите ми, които се плъзгат по дебелия му пуловер. Косата му на бузата ми. Уханието му, съвсем отблизо. Тежестта на тялото му. Целувките му. Любовта му.