Истинско ли беше? Нещо? Струваше ми се истинско. Съвсем истинско.
Това бяха най-хубавите мигове от живота ми. Всеки ден, прекаран с него.
В сърцето си вярвам, че всичко беше истинско. Марк се боеше да не се провали. Беше повреден. Знам го. И аз съм повредена. Иска ми се да можех да го спася. Иска ми се да можех да спася и двама ни. Той изгуби работата си. Всъщност това се случи. Вече знам какво означава то за някои мъже. След финансовата криза умираха хора. Някои скачаха, други вземаха хапчета или се пропиваха. Марк оцеля. Оцеля осем години повече от някои свои приятели.
Знаеше, че не може да се върне към предишната си работа, а не искаше да започва от нулата. Не искаше да бъде нещо по-незначително от преди. Вече разбирам, че се е ужасявал да не се наложи да се върне назад, да се върне в Ист Райдинг, обратно на дъното, обратно в самото начало. А страхът разяжда душата.
Ще ми се да го бях забелязала. Ще ми се да бях съумяла да го оправя.
Но вече всичко приключи. Него го няма. Сама съм. Може би няма да се опитвам отново. Няма да имам сили. Ще обичам Марк до сетния си час. Защото независимо дали беше истински или не, аз го обичах.
По дяволите, липсва ми.
Когато пристига полицията, аз съм развалина.
41
Какво се случи после
Събота, 24 декември
Минаха вече два месеца, откакто се обадих да съобщя за изчезването на Марк. Полицейският екип ми поиска всичко: телефонни номера на приятели, адреси, близки, служебни контакти. Дадох им компютъра му, банковите му данни, обясних им кои места посещава най-често. Разказах им за уволнението му. За споровете ни по този повод и как съм била убедена, че ще се оправим. Казах им и за новите му делови планове. За Хектор. И какво ми беше заявил Хектор по телефона онзи ден. Казах им всичко, което ме попитаха. Взеха дори старата му четка за зъби за ДНК.
Три дни по-късно на прага ми цъфна и инспектор Фостър. В отдела му получили информация за връзката ми с друго разследване. Изчезването на Марк не беше разследвано от отдела по антитероризъм, разбира се, но беше обострило интереса им. Анди ме осведоми, че посещението му не е официално, но искал да ми зададе няколко въпроса. Аз им отговорих, защото си спомних, че не бях отговорила на няколко негови обаждания, и бузите ми виновно пламнаха. Сигурно не е за вярване как така един и същ човек се оказва свързан с изчезването на двама други, без всъщност да е замесен. Ако съм научила нещо напоследък обаче, то е, че животът понякога е странно хаотичен.
Трудно ми беше да убедя Анди, че няма нищо съмнително. Но все пак може и да съм много други неща, но не членувам в терористична организация. Нямам нищо общо с изчезването на Холи и с полета й до Сирия. Марк също е много други неща, но не е избягал в Сирия като Холи. Отне ми известно време да убедя Анди в този факт и ако от полицията не подслушваше телефона ми преди, сега вече със сигурност го правеха.
Внимателно следя новините дали ще се появи нещо за паднал самолет, но през последните два месеца няма нищо. Хората от самолета сякаш са изчезнали безследно. Често си мисля за тях на океанското дъно и се питам дали са още там, в мрака, пристегнати от коланите на седалките си. Опитвам се да не го правя, но не мога да се спра.
Все се питам и какво е имало на онази флашка, защо е била толкова важна за мъжа в гората и вероятно за неговите работодатели. Много съм мислила по въпроса. За онези безкрайни файлове с криптиран текст — дали са били банкови сметки, сведения за фирми, собствени имена, адреси? Помня имейлите, които намерих в руския акаунт от Бора Бора. Кухи фирми. Оръжие. Хакерски данни. Не знам. Може би. Но се радвам, че нямах възможност да ги разкриптирам. Пък и какво щях да правя с информацията?
Старая се да не звъня на Еди след посещението на полицията. За късмет, следващото интервю с него е насрочено за началото на месеца, след освобождаването му. С Фил ходихме в дома му. В къщата на Еди Бишъп. И Саймън беше там. И Лоти. Сигурно Еди и дъщеря му са се сдобрили, един бог знае как. Саймън имаше право — явно плачът на Лоти е бил добро начало. Сигурно Еди е много убедителен, а Лоти изглеждаше щастлива.
След снимките Фил ни остави насаме за няколко минути, докато отскочи до тоалетната. Лоти и децата гледаха анимационни филми в хола. Еди отново ми благодари за услугата, за това, че съм говорила с дъщеря му. И ме прегърна.
Когато ме придърпа към себе си, прошепна: