Гледаме ужасени как приклекнала фигура изведнъж се втурва откъм украсената с коледни лампички витрина на магазин. Напуска укритието си слепешката и хуква към широкото празно платно на улицата. Човекът тича бързо към полицейския кордон, приведен и уплашен. Бяга от нещо, което не виждаме, от нещо страховито.
Под кадрите тръгват надписи.
Ако говори репортер, не го чувам. Всичко край мен притихва, когато в ъгъла на екрана се появяват две снимки. Двамата нападатели. Веднага разпознавам лицата.
Алекса се обръща и ме поглежда. Иска да се увери, че виждам същото като нея. Снимката е на Холи. На моята Холи. Взирам се отново в екрана. В бледото младо лице на Холи. Не е полицейска снимка, каквато правят на арестуваните — това е първата ми мисъл. Не знам защо, но това ми хрумва най-напред. Показват любителска снимка. Отпреди затвора. Отпреди опожарения автобус. Отпреди всичко това. И тогава проумявам толкова внезапно, че дъхът ми секва. Случила се е ужасна трагедия. Този път Холи е направила нещо страшно. Нещо наистина много страшно.
Спомням си думите й. От онзи ден в затвора, когато я попитах какво смята да прави после. „Тепърва ще видим. Но очаквай… велики дела.“
Тя ми го каза. Предупреди ме, че ще го направи, нали? Аз знаех. В известен смисъл винаги съм знаела — не за плана им, очевидно, но някак знаех.
Какво можех да сторя обаче? Какво би могъл да стори който и да било? Не можеш да спасиш всички. Понякога е достатъчно да спасиш себе си.
Благодарности
На Рос, благодаря ти, че беше за пример и ме вдъхнови да тръгна по този път. Благодаря ти за енергията, знанието и съветите.
На майка ми, първия ми читател, благодаря ти, че провери дали не е ужасно! Благодаря ти за куража, за това, че подкрепи четенето ми, когато бях малка, и ме вдъхнови да започна.
Специални благодарности на Камила Рей, чудесната ми агентка. Много ти благодаря, че отговори на първия ми имейл, прочете първите три глави и после, на следващия ден, целия ръкопис. Благодаря ти за страхотните мисли, идеи и насока и че беше фен на Ерин. Не мога да ти благодаря достатъчно, че ме запозна с един изцяло нов и вълнуващ свят.
На невероятната Кейт Мисяк, редакторката ми в „Балантайн“, благодаря ти, че прочете ръкописа толкова бързо, благодаря ти за вярата и ентусиазма от първия ни телефонен разговор. Благодаря ти за редакторския ти усет, орловите очи и любовта към добрата история — беше пълно удоволствие да се работи с теб.
На страхотната Ан Пери, моята британска редакторка, благодаря ти, че се влюби в тази книга, и за чудесната съвместна работа. Толкова съм щастлива, че „Нещо във водата“ намери дом в „Саймън енд Шустър“.
Благодаря на всички, които помогнаха за книгата в ръцете ви! Работата с вас беше една осъществена мечта.