Говоря малко по-тихо. За всеки случай. Забелязала съм бизнесмените през три маси.
— Какво? Съкратен ли е?
Тя се навежда напред и снижава глас като мен. Страхотна двойка сме.
— Не. Плащат му междинния отпуск, но без финансовото обезщетение. Без солидната сума. Принудиха го да подаде оставка в замяна на препоръки. Ако беше отказал, щяха да го уволнят и без тях. Явно това са искали да направят, докато шефът му не убедил всички, че Марк е подал оставка доброволно.
— Какво!? Ама как? Това е… нелепо! Мамка му, той добре ли е?
Каро извисява глас с една октава. Един от бизнесмените се завърта на стола си и ни поглежда. Шъткам й.
— Всичко е наред. Искам да кажа… той не е добре, но нещата са наред. Малко е странно, защото наистина се опитвам да го подкрепям, обаче в същото време не ми се иска да… нали се сещаш, той да се почувства безсилен заради помощта ми, нали разбираш? Деликатно е. Така да се каже, трябва да го правя, без да забележи. Не ме разбирай погрешно — не че той има нужда някой да му повдига духа или нещо подобно. Просто защото го обичам, Каро. Искам да бъде щастлив. Но той не ми позволява да го направя щастлив. Изглежда, смята, че тревогата му помага да се съсредоточи или нещо подобно, че тя ще му помогне да оправи нещата. Никога не съм го виждала да се държи така, разбираш ли? Марк винаги има план, но този път се проваля. Положението в Европейския съюз, проклетият Брекзит, пропадането на лирата до дъното, до абсолютното дъно, правителството на новия министър-председател, новият външен министър, за бога. Доналд Тръмп! Всичко е прецакано. Най-неподходящото време за тази пълна гадория.
— Да — клати глава солидарно Каро, а аз продължавам:
— Знам не по-зле от него, че това съсипва шансовете му да си намери нещо друго. И не само това: дори някой да търси да наеме хора, Марк трудно ще обясни на новия си шеф защо е напуснал предишното си място, преди да си подсигури ново. Според него всички ще се чудят защо е постъпил така. Изглежда странно, няма спор. Той така казва. Според мен обаче трябва просто да отговаря, че не му е харесвало да работи там. Или че е искал да си почине от работата преди лудницата около сватбата. Така де, не е престъпление. Разбирам обаче какво има предвид той. Ще изглежда слабак. В техните очи. Все едно не е бил в състояние да понесе напрежението и е трябвало да си даде почивка. Все едно е получил нервен срив или нещо подобно. Боже, толкова е досадно. Сериозно, Каро, влудява ме. Не мога да оправя нещата. Каквото и да предложа, бива отхвърлено. Просто не знам как да постъпя. Затова седя, слушам и кимам.
Млъквам. Тя се размърдва на мястото си. Поглежда към улицата и също кима, преди да отговори.
— Не знам какво да ти кажа, скъпа. Чувствам се безсилна. И мен би ме влудявало на твое място. Марк е умен мъж обаче, нали? Така де, способен е на всичко, права ли съм? Защо да не си намери друга работа? Би могъл да работи където и да е с неговия опит. Защо просто не си потърси нещо съвсем различно?
Отговорът е прост. Същият, който бих дала на Каро, ако ме попита защо аз не сменя попрището си. Не искам да правя нищо друго. Марк също не иска да прави нищо друго.
— Със сигурност би могъл. Но знаеш ли, дано да не се стигне дотам. Все още чакаме да ни отговорят от няколко места. Просто сватбата наближава, а на мен ми се струва, че той се е отдръпнал малко.
— От кое? От подготовката на сватбата ли? Или от връзката ви?
— Не знам за подготовката… Не знам, Каро. Не, не от връзката ни. Не. — Вече съжалявам.
— Гадно ли се държи?
Тонът й е необичайно, крайно сериозен. Не сдържам смеха си. Каро тутакси се загрижва, явно поведението ми е много нетипично. Сигурно мисли, че превъртам.
— Извинявай! Не. Не, не се държи гадно.
Поглеждам разтревоженото й лице, набръчканото чело. Внезапно си давам сметка, че разговорът е безсмислен. Каро не знае какво трябва да направя. Няма представа. Всъщност тя изобщо не знае много за мен. Приятелки сме, но в действителност не се познаваме. Няма да намеря решение тук. Трябва да го обсъдя с Марк. Би трябвало с Каро да говорим за цветя, торти и женски партита. Вземам се в ръце.
— Знаеш ли какво, явно просто умирам от глад! Не съм закусвала — признавам. — Всъщност всичко си е наред, май малко се шашкам заради сватбата. И заради ниската си кръвна захар. Всъщност имам нужда от една тортила с пилешко и от онзи тънък чипс. И вино.
Усмивката на Каро тутакси се връща. Пак съм си старата аз. Всичко е наред, стресът е забравен. Изповедта е заличена. Плочата е изтрита. Преодоляла съм критичния момент и тя е до мен. Продължаваме напред. Благодаря ти, Каро. И точно по тази причина, дами и господа, тя ще ми бъде шаферка.