Отново поглежда към вълните, стиснал зъби.
— Да му се не види!
Със закъснение си давам сметка, че съм повторила неговите думи. Не знам какво друго да кажа.
— Не са били добри хора, Ерин — казва Марк и ме поглежда.
Какво означава това, мамка му?
Иска ми се да узная повече, искам да науча за всичко, което е видял, но не ми се струва уместно да питам. Той обмисля. Чакам го да ми разкаже. Не следва нищо обаче. Марк само отпива още вода. Думите му още отекват във въздуха. Опитвам се да ги уловя, преди да изчезнат.
— Как така не са били добри хора, Марк?
— Ами заради нещата, които са носили със себе си. Там долу. Не са били добри хора. Искам да кажа, че няма смисъл да тъгуваш.
И се изправя. Взема си кърпа и бърше лицето и косата си. Вероятно засега няма да изкопча нищо повече, а и не ми се иска да мисля за хората на дъното. И бездруго трудно успявам да се съсредоточа. Сменям темата. Е, донякъде.
— Сакът е плавей, Марк — казвам.
Той ме поглежда с празен поглед. Явно съвсем е забравил за сака, затова продължавам:
— Поне нещо подобно на плавей, изгубен по случайност по време на злополука — собствениците му имат право да си го поискат. Само че ти току-що си ги видял — едва ли ще го сторят в скоро време, нали?
Опит за черен хумор. Не съм сигурна доколко уместно прозвуча.
— Не, със сигурност няма — отговаря с равен глас.
— Марк, видя ли номера на опашката на самолета? — бързам да продължа. — Нещо, с което да ги идентифицираме? Да разберем кои са били? Нещо полезно?
Той дръпва водолазния си бележник от ремъка на кислородния си апарат и ми го подава. Моделът на самолета и номерът на опашката. Разбира се, че ги е записал.
— Руснаци са — казва, докато си записвам данните и изтривам написаното във водолазния бележник.
Вдигам очи.
— Откъде знаеш?
— Имаха руски пакети с храна.
— Ясно — кимвам бавно.
— Виж, Ерин, ти каза, че никой няма да потърси сака. Да не би да намекваш да не съобщаваме за него? И за самолетната катастрофа? — вглежда се той намръщено в мен.
По дяволите. Да. Мислех, че точно това се върти в главата и на двамата. Не е ли така? Да задържим лъскавите диаманти и парите. Да изплатим ипотеката и да създадем семейство, нали? Или съм луда? Може и да съм се побъркала.
Мислите ми се насочват към хората на дъното. Към мъртъвците във водата. Лошите хора. Да задържим ли парите на лошите хора?
— Да. Точно това намеквам — казвам на Марк.
Той кимва бавно и обмисля думите ми. Продължавам предпазливо:
— Предлагам да се върнем в хотела, да проверим дали са обявени за издирване и ако някой ги търси, да забравим за случая. Да върнем сака тук. Ако ли не, ако просто са се изпарили, предлагам да задържим сака. Намерихме го насред морето, Марк. Ще го задържим и ще го използваме за по-благородна цел от онази, за която е бил предназначен.
Той ме поглежда. На яркото слънце не мога да разчета добре изражението му.
— Добре — съгласява се Марк. — Хайде да разберем кои са били тези хора.
16
Въздушни трасета
Вторник, 13 септември
Оказва се, че онлайн има информация за всеки регистриран въздушен полет на света. В момента наблюдавам как различни по размер пурпурни триъгълници просветват по жълта карта на света в лоша резолюция. Видеоиграта „Астероиди“, разиграна в действителност.
Кратко докосване с курсора на всеки от триъгълниците показва номера на полета, изходната му точка и дестинацията му. По-малките триъгълници — частни самолети, реактивни самолети — дават информация само за типа на машината: Гълфстрийм G550, Фалкън 5Х, Глобъл 6000.
Нашият самолет е бил, и все още си е Гълфстрийм G650. Преглеждам техническите данни за него онлайн. Може да прелети около тринайсет хиляди километра, без да зарежда. Това почти се равнява на разстоянието от Лондон до Австралия. Много за малък реактивен самолет. Максималната му скорост е 0,925 маха. Това означава, че самолетът лети почти със скоростта на звука. На звука! Ако беше успешен, полетът на нашите хора щеше да е много кратък, независимо накъде са се запътили. Сигурно са мислели, че ще изпреварят бурята.
Преглеждам кои са най-честите причини за злополуки с G650. Уикипедия ме осведомява: