Сърцето ми блъска в гърдите.
Имам достъп до всичко. Няма икони на много приложения — някои са ми познати, други са чужди, но виждам предимно основните, почти нищо добавено, никакви игри или подобни щуротии. Натискам иконката на имейла. Излиза входящата поща — всичко е на руски. По дяволите. Очаквах да стане нещо такова. Е, добре, явно са били руснаци. Както и да е, не чета тази азбука. Най-лесно е да копирам текста и да го сложа в преводача на Гугъл, което не е елегантен подход, но нека припомня, че не съм шпионин.
Не мога да копирам и да прехвърля имейлите от телефона направо в преводача, не мога и да ги препратя към своя имейл, за да действам оттам.
Обръщам се към хотелския компютър, зареждам руския Гугъл и написвам името на имейл доставчика, през който са изпратени съобщенията. Руска фирма, която се казва „Яндекс“. Началната страница не ми говори нищо — ъгловати надписи, които не разбирам, но горе вдясно забелязвам познати кутийки за потребителско име и парола. В първата написвам имейл адреса от телефона и кликвам върху неразбираемите драсканици под паролата. Молба за нова парола. Попълвам и чакам. Взирам се в телефона.
Да му се не види!
Разбира се, че няма да мога да получа имейла! Ама че глупачка. Не съм онлайн. Имейлът за смяна на парола няма как да пристигне. Защо не се сетих?
Добре. Добре. Един момент… Мога да включа на безжичен интернет, макар да съм в самолетен режим.
Разбира се! Марк ми показа как да го направя по време на полета до тук, за да използвам мрежата в самолета. Телефонът няма да бъде проследим. Мога да вляза в хотелската безжична мрежа през телефона, да получа имейла и да променя паролата. Да!
Бързо изпълнявам стъпките и чакам пристигането на имейла. Идват трийсетина съобщения, а очакваният от мен имейл за паролата е най-накрая. Все още никой не е усетил отсъствието на тези хора. Никой не е влизал в тази поща от дни.
Обновявам паролата през изпратения ми линк и избирам G650. Струва ми се подходяща. Стаявам дъх в очакване на потвърждението. Сега само аз имам достъп до имейлите.
Преглеждам ги. В лентичката на Гугъл най-горе на страницата се показва следният надпис: „Тази страница е на руски. Искате ли превод?“. Натискам „превод“.
Повечето са отчети или някакви разписки. Някои са планове за срещи. Места, времена и хора. Някои от имейлите са спам. Интересно, явно и престъпниците ги получават. Нито едно от съобщенията обаче не изглежда лично. В имейлите няма имена. Виждам няколко пъти да се споменава за „Консултанти Егис“. И за още една фирма — „Карнвенан Солушънс“. За трансакции между двете. И за трета фирма — „Паладиум Холдингс“. Преставам да чета. Трябва ми нещо повече, нечие име. Запаметявам някои фирми — после ще ги проуча.
Изтривам имейлите, създадени при промяна на паролата, и излизам от пощата. Изтривам историята на интернет браузъра на компютъра и излизам от страницата за достъп на гостите.
Заемам се с текстовите съобщения. Сигурна съм, че ще намеря нещо в тях. Зелената иконка на съобщенията ми показва, че са получени четирийсет и две. Аз самата едва ли съм оставяла повече от десет непрочетени, но пък собственикът на телефона не е жив, нали така? Уважителна причина за натрупаните съобщения.
Натискам иконката. В телефона няма запаметени номера, затова всички съобщения не са от нечие име, а от телефонен номер. Пускам ги през Гугъл. Съобщенията с код +1 — от Америка, +44 — Великобритания, +7 — Русия, +352 — Люксембург, и едно с код +507 — Панама. Съобщенията до и от Люксембург са предимно на френски и на немски, тези с Панама са на испански с по някоя английска дума. Съобщенията между американските и руските номера са само на английски. Собственикът на телефона, който и да е той, е говорил много езици и е жонглирал с много неща. Образно казано. Натискам първото съобщение, най-новото, от американския номер. Прочитам цялата поредица съобщения:
СЪГЛАСИХА СЕ. ЩЕ УСКОРЯТ СДЕЛКАТА. УСПЕШЕН ПОЛЕТ
ИНФОРМАЦИЯТА НЕ Е ПОЛУЧЕНА
ИМА ЛИ ПРОБЛЕМ? КЪДЕ СИ?
СВЪРЖИ СЕ С МЕН
МОЖЕ ДА СТАНЕ ЛОШО, КАКВО ДА ПРАВЯ
Връщам се на менюто на съобщенията. Избирам следващото. До руски номер:
СРЕЩАТА НАСРОЧЕНА ЗА ДНЕС
ДОСТАВКА 22:30 В ХЕЛИПОРТ
ПРЕНАСОЧЕН ПОЛЕТ? КАКВО Е НАСТОЯЩОТО ТИ МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ? ИМА ЛИ ПРОБЛЕМ? ДА ПОМОГНЕМ?
НЕ СА ПОЛУЧИЛИ. КЪДЕ СИ?
КЪДЕ СИ?
ТРЯБВА ДА ПОГОВОРИМ. ОТГОВОРИ ВЕДНАГА ЩОМ ПОЛУЧИШ ТОВА
ОТГОВОРИ!
Внезапно отдолу се появяват трите примигващи точки, обозначаващи, че в момента някой пише съобщение. Мамка му! Боже!
Забравих за безжичната връзка. Трите сиви точки примигват срещу мен. Отсреща има някой. И тогава си спомням, че айфоните изпращат потвърждение, че съобщението е прочетено, освен ако не промениш настройките. А тези са маркирани като прочетени.
Бързо се опитвам да изключа телефона. Ами ако са проследили всичките ми стъпки? Ако открият коя съм?
Само че не могат. Тук няма камера. Прочела съм имейлите от компютър с отворен достъп. Всеки в комплекса би могъл да го направи. Няма начин онези хора — които и да са — да разберат, че съм била аз. Ами ако са тръгнали насам? Ако пристигнат тук, прегледат заснетото от охранителните камери и ме видят да влизам от фоайето точно по това време? Знам, че във фоайето има охранителни камери, в коридора също. По дяволите.
Добре, мисли реалистично, Ерин, мисли реалистично. Дори да разберат откъде е влизано в пощата, пътят до Бора Бора отнема един ден почти от всякъде. Цял ден. След това ще трябва да проникнат в системата за сигурност на хотела, да прегледат видеозаписите и да разберат от тях, че съм била аз. Ще го направят ли? Дори не знаят, че съм прочела имейлите, нали? Знаят само, че изпратените от тях есемеси са прегледани.
Трябва да прочета написаното. Трябва да проверя.
Поемам голяма глътка въздух и отново натискам копчето.
Бял екран, логото на „Епъл“, началният екран на телефона, едно непрочетено съобщение. Натискам го.