— Успя ли? — прошепва настойчиво Марк. — Ерин?
— Да, но има още нещо. Още едно…
И тогава го виждам. Картотека в отсрещния край на стаята. Поглеждам екрана. Лейла излиза от бара на ресторанта с чаша и чинийка в ръка. Разполагам с по-малко от минута. Хуквам през стаята, заобикаляйки столовете. Отварям бързо чекмеджето на буквата „Р“ и преглеждам папките. Робъртс. Ето. Вземам от папката фотокопията на паспортите ни. Регистрационните ни формуляри. Чувам силното тропане на токчета по мраморния под на фоайето. По дяволите. Затръшвам картотеката, втурвам се обратно във ВИП стаята и се стоварвам на един стол. Напъхвам документите в шортите си, а Марк успява да седне до мен точно когато Лейла отваря вратата. Влиза със сърдечна усмивка.
— Заповядайте. Хубав топъл чай — взира се тя загрижено в мен.
Дишането ми е доста накъсано заради притока на адреналин. Изглеждам ужасена и потна. Идеално — в известен смисъл.
Изправям се, олюлявайки се.
— Извинявайте, но трябва отново да отида до тоалетната. Къде е най-близката? — питам задъхано.
Тя оставя помирителния чай на масата и ме удостоява с разбираща усмивка. Вероятно всички са преживявали подобно неразположение.
— След библиотеката вдясно. Ще ви чакаме тук, след като приключите, госпожо Робъртс. Ако сте в състояние — допълва тя.
Приятна жена. Ще оставя положителен отзив за нея.
Докато излизам, притиснала леко длан към предницата на шортите, чувам как двамата възобновяват обсъждането на нашите въображаеми оплаквания. Браво на теб, Марк, давай в същия дух.
В тоалетната десетина минути мокря листовете, после ги мачкам и късам. Хвърлям ги в различни кошчета, преди да изляза и да се запътя обратно към стаята ни.
19
Връзки
Сряда, 14 септември
По някое време Марк връхлита във вилата ни, бликащ от енергия.
— Готово.
Отпуска се на канапето до мен. Слагам глава на рамото му, изтощена от чакането и от напрежението. Отново всичко е наред. Семейство Робъртс срещу света.
— Страхотно се справи — прошепвам аз и го целувам леко през тениската. — Как мина?
Всъщност няма значение, просто искам да чуя гласа му, да усетя как вибрира в гърдите. Вече знам, че го е изиграл безукорно.
— Много добре, благодаря. С Лейла сме първи приятели. Даде ни писмо за две безплатни нощувки в който „Четири сезона“ пожелаем. А аз я уверих, че е гордост за всеки хотел и че ще се погрижа да го съобщя на управителя. Накрая изглеждаше много доволна. А ти беше страхотна, Ерин — отбелязва той и навежда главата ми назад, за да го погледна. — Като те гледах какво правиш с охранителната камера… за пръв път те виждам такава. Не мога да повярвам, че успя. Взе и формулярите с личните ни данни, нали? Аз дори не се сетих за тях. Справи се невероятно. Невероятно.
Единствените две неща, които ни свързват с това място. Ако онези хора дойдат. Ако дойдат да ни търсят. Важното е, че хотелът вече не разполага с копия на паспортите ни, нито с лондонския ни адрес. Ако някой дойде да ни търси, няма да открият никакви наши документи. Няма го и записа от сутринта, когато е бил използван компютърът. До телефона се е добрал призрак, няма как да бъдат издирени и гостите, отседнали в нашата стая, освен… изведнъж ми хрумва.
Рязко вдигам поглед към Марк.
— Забравих за компютрите! За компютърната им система. Забравихме за нея! Със сигурност вече са въвели в компютъра данните от формулярите ни. Няма значение, че ги унищожихме, ще разполагат с информацията.
Той отклонява поглед, отдръпва се от мен. Трябва да се върнем. Мамка му! Марк го съзнава. Изправя се и започва да крачи. Трябва да се върнем и някак да изтрием файловете. По дяволите, по дяволите! А си мислех, че и двамата сме се справили превъзходно. Въобразявах си, че съм много умна. Всъщност бяхме направили следите си още по-очевидни. Бяхме изтъкнали кои сме, кой го е направил. Ако някой дойде да ни търси. А някой със сигурност щеше да дойде. Няма да прочетат данните от изчезналите ни формуляри, но ще намерят подробностите в базата данни на хотела и ще разберат, че сме прикрили следите си. Освен ако не… Освен ако веднага не се върнем в онзи офис и напълно не заличим имената си от системата. Освен ако някой от нас не направи това.