Марк отново свежда очи към мен. В съзнанието му се оформя мисъл. Той трябва да отиде, този път трябва да го направи той. Аз не мога да се върна на рецепцията — би трябвало да лежа болна, тази версия сме пробутали. Сама си бях постлала така.
Марк крачи бавно и размишлява. След няколко минути отива в банята и излиза с обица в ръка. Една от смарагдовите ми обици, подарък за рождения ми ден миналата година. Вдига я.
— Изгубила си си обицата. Ето това се е случило. Ще отида да я потърся, какво ще кажеш? — Кимва. Категорично. — Да, отивам.
Четирийсет и пет минути по-късно Марк се връща в стаята.
— Готово. Промених имената ни, телефонните номера, имейлите и адреса. Всичко. Готово е.
Изглежда изтощен и облекчен. Един бог знае как го е направил, но е успял. Усмихвам се.
— Трябва да обсъдим проблема с онзи тип по телефона, Марк.
Време е да спрем да се поздравяваме и да потърсим решение на създалото се положение. Обмислям нещата, откакто Марк излезе. Той кимва и сяда до мен на канапето. Облизва устни.
— Добре. Какво знаем? Да започнем от това. Какво знаем за него? Или за нея? — пита той.
— Телефонният номер е регистриран в Русия, но есемесите са написани на английски. Всички имейли на хората от самолета бяха руски. Съобщенията им до онзи мъж са на английски, той също им отговаря на английски. Затова допускам, че има поне един англичанин или американец. Не знаем дали е същият като човека с американския номер. Може да е същият човек с два телефона. Няма как да разберем. Като че ли уреждаше размяната за хората от самолета с американския номер. Искаше сделката да се осъществи. И той знае, че ние не сме хората от самолета, знае, че сме се престорили на тях… — Марк извива вежди, аз започвам да пелтеча и млъквам. — Добре де… Знае, че аз съм се престорила… — поправям се.
Марк кимва. Продължавам:
— … на някой от самолета. Ще допусне, че сме разгледали телефона. Или сме ги убили по някаква причина и сме задържали сака, или сме го намерили и сме видели неща, които не би трябвало да видим. Така или иначе, ние сме заплаха за него. Или за тях. И ще се опита да ни намери.
Марк се привежда напред, обляга лакти върху коленете си и се намръщва.
— Може ли да проследят телефонния сигнал? Така де, не сигнала… ти не използва телефонната мрежа, нали? А безжичния интернет. Може ли по някакъв начин да проследят него?
Марк просто размишлява на глас, но аз въпреки това отговарям:
— Не, не могат! Айфонът не беше свързан с айклауда. Може да бъде намерен в безжичната мрежа само през специално приложение или с айклауд. Искам да кажа, че той може да проследи последното място, откъдето е получен сигналът, но това е станало вероятно преди хората от самолета да се качат на борда. Със сигурност известно време преди катастрофата. Телефонът е бил прибран в кутията и изключен, когато самолетът е паднал. Затова онзи човек ще знае, че апаратът се е намирал някъде над Тихия океан, нищо повече.
Сигурна съм, че е вярно. Марк кима, съгласява се.
— Значи единствената връзка с това място, с този хотел е влизането в имейл акаунта от бизнес центъра на хотела, така ли?
— Да, айпи адресът ще бъде записан някъде. И ще показва откъде някой е влязъл в имейл акаунта. Вероятно онези хора ще намерят начин да разберат. Така или иначе, със сигурност могат да си позволят да наемат човек, който знае как да го направи — уточнявам.
Ще дойдат. Просто е въпрос на време. Може би вече дори разполагат с айпи адреса. Сигурно в момента пътуват насам.
— Значи ще дойдат, така ли? — пита Марк.
Разчел е изражението ми.
— Да — отговарям.
— В такъв случай си тръгваме.
Той се изправя и се запътва към лаптопа.
— Марк…
— Всичко е наред — уверява ме. — Имаме идеално извинение. Разболяла си се, получила си хранително натравяне, затова прекратяваме почивката си и се прибираме у дома, за да се прегледаш.
Усмихвам се. Това решава проблемите ни.
— Отивам да сменя полетите. Билетите не са с фиксирани дати, така че няма да има проблеми. Ще се опитам да намеря места за утре. Как ти се струва? — пита ме.
— Идеално.
Ставам и тръгвам към спалнята. Време е да стягам багажа. Мъчно ми е, че си тръгваме, но ако и когато тези хора пристигнат в хотела, предпочитам да съм в друга точка на земното кълбо, например у дома.