Русата асистентка, по-високопоставената от двете, заговаря първа:
— Добро утро, госпожо. Поздравления, между другото! — И усмихната поглежда към Марк.
Червенокосата помощничка следва примера й и поклаща глава в знак на съгласие, докато русата продължава:
— Съпругът ви ни осведоми, че ви трябват три тоалета за днес, нали така? — Звучи на седмото небе.
Учудено стрелвам Марк с поглед. Три тоалета? Той се усмихва широко и вдига рамене. Добре, разбирам какво правим — забавляваме се. Ето това правим. Поемам дълбоко въздух.
— Да. Три дневни тоалета — отговарям, като че ли е нещо съвсем обикновено.
— Чудесно, ще донеса есенно-зимния каталог да поразгледаме. Получихме новата колекция през уикенда, така че разполагаме с почти всичко. Кой размер сте? Бихме могли да вземем мерките ви, но просто за ориентир.
— Френски трийсет и четири — отговарям.
Може и да не притежавам дреха на „Шанел“, но си знам размера по френската номерация.
Намират каталога, разглеждаме го най-подробно. Поднасят ни газирана вода.
Трябва ми подходящо облекло — като за някой, който има един милион долара в брой. Трябва да изглеждам лъскава, изискана. Като човек, в когото не можеш да усъмниш, на когото не искаш да противоречиш.
Започваме пробите с характерната за марката вълнена пола от букле и розовата копринена блуза. Само че с Марк бързо стигаме до извода, че може би тоалетът е твърде официален за целта. В крайна сметка не бива да изглеждам като служителка в банката.
След това пробвам рокля в карамелен цвят от пролетно-лятната колекция. В Женева все още ще е достатъчно топло за нея, а в съчетание със сако ще свърши чудесна работа. Роклята ми стои, както не ми е стояла друга дреха досега — спуска се в свободен набор от тънките презрамки, показва точно колкото трябва от тихоокеанския ми тен на деколтето и се гмурва безгрижно между гърдите ми. Асистентката я съчетава с дебели златни обеци и кремави еспадрили. Когато се поглеждам в огледалото, съм преобразена в друга версия на себе си. В гръцка наследница с богат по-възрастен любовник, готова за Санторини.
Единият тоалет е избран. Остават още два. Червенокосата продавачка идва с шампанско във високи заскрежени чаши. Не съм забравила теста за бременност от предишния ден, затова отпивам малки глътки.
Вторият тоалет, който избираме, се състои от чифт прилепнали кожени панталони и тънък черен кашмирен пуловер, колие на „Шанел“, черни боти и черна пелерина. Минималистично, сексапилно.
Последният тоалет е вдъхновена от шейсетте блуза с яка „скафандър“ от вълна в черно и сиво със скрити в тъканта блестящи частици. Пола-панталон, боти и класическо зимно палто на „Шанел“ от същия плат като блузата. Стопроцентова принцеса от Емирствата. Съвършено излъскана.
Допивам газираната си вода, докато Марк плаща — дори не мога да си представя за какви разходи става дума, — сбогуваме се и се разделяме с двете предоволни продавачки.
След това се отправяме към „Ботега Венета“. Трябва ни нова чанта за парите — не мога да отида в банката със стария спортен сак на Марк. Трябва ми нещо, което не бие толкова на очи и което е подходящо да го нося аз. Намираме стриденосивкав кожен сак с идеалната форма и големина. Ще сложим парите вътре, а аз ще се преоблека в хотела в Женева. Приключваме точно преди да ни повикат за полета.
23
Парите
Събота, 17 септември
Седнала съм на ръба на леглото в хотел „Четири сезона“ в Женева. Ваучерът, който Лейла ни издаде на Бора Бора, веднага влезе в употреба. Сърцето ми блъска в гърдите.
Марк отново говори по телефона с Танги.
Вече съм облечена за срещата. Навън е малко хладно, затова избрах втория тоалет — кожения панталон и кашмирения пуловер. Елегантен, изискан и секси — жена, която знае какво иска. Изглеждам точно като човек, който би откривал такава сметка, а до мен е сакът от „Ботега Венета“, в който се крие цяло състояние. Оглеждам се във високото огледало, а от дневната долита гласът на Марк. Жената в огледалото е богата, самоуверена. Не се чувствам по този начин, но изглеждам точно така.