Отново натискам звънеца.
— Какво? Какво искате, по дяволите? Какво? — изпращява глас по домофонната система на металната порта, рязък и нападателен.
Жена, по-възрастна от Холи, по-пресипнала, по-дрезгава. Вероятно сме събудили госпожа Байфорд.
Натискам копчето и заговарям:
— Здравейте, с Мишел Байфорд ли говоря? Аз съм Ерин. Ерин Робъртс. Идвам при Холи. Имаме уговорка да се срещнем тук за снимки в девет.
Слушам се и потръпвам вътрешно. Знам какво долавят хората в гласа ми — привилегированост и наивен либерализъм.
Боже, днес съм като обтегната струна. Даниъл и Сали Шарп витаят в мислите ми. Стегни се, Ерин.
Мълчание. Фил въздъхва отново.
— А, добре. — Тонът се променя, прозвучава примирено. — В такъв случай влизайте.
Вратата избръмчава, изтраква, ние я побутваме и я отваряме. Обяснила съм на Фил какво да очаква тук, но няма как да е напълно сигурен — от Холи получаваш по-скоро общо впечатление, от погледа, от усмивката й. Гледал е първото интервю и съм сигурна, че е доловил същото. Както и да е, предупредила съм го да не допуска да бъде въвлечен в каквото и да било.
Апартаментът на семейство Байфорд е на шестия етаж и, разбира се, асансьорът е извън строя. Ще се учудя, ако Фил има сили да бъде въвлечен в каквото и да било, след като е мъкнал камерата си шест етажа нагоре.
Мишел стои в коридора с пухкави чехли, светлосин халат и пижама с надпис „Най-напред ми дай кафе“ и ни се мръщи. Явно току-що става. Холи никаква я няма. Може би още спи.
Мишел изглежда изтощена. Според бележките ми тя работи в универсален магазин. Петнайсет години, откакто ги е напуснал бащата на Холи. Не искам да съм груба, но не трябва ли вече да е отишла на работа?
— Здравей, Мишел. Приятно ми е да се запознаем. Извинявай, че идваме толкова рано — казвам и за моя изненада, тя поема ръката ми, здрависва се.
Разсеяна усмивка. Изглежда притеснена за нещо.
— Май по-добре да включите това чудо — посочва тя камерата на Фил.
Двамата с Фил се споглеждаме и той вдига камерата на рамото си. Червената лампичка светва.
— Просто не искам да повтарям. — Мишел ме поглежда и се смръщва. — Най-добре влизайте, ще направя чай.
Тя затътря чехлите си по застлания с линолеум под на апартамента. Следваме я. Като че ли Холи не е тук.
Мишел шета в тесния кухненски бокс.
— Работата е там, че съм длъжна да се обадя в полицията, ако някой дойде да разпитва. Нещо против да им звънна набързо сега? — Изглежда смутена, като жена, принудена да следва правила не по свой избор.
Клатя глава — нямам нищо против. Само че думата „полиция“ направо се разкрещява в главата ми. Не е нещо, което искам или съм очаквала да чуя днес.
— Извинявай, Мишел, но наистина нямам представа какво става тук. Случило ли се е нещо?
Поглеждам към Фил, в случай че той се е досетил. Да не съм пропуснала нещо?
За част от секундата ми минава мисълта, че тя може да се обажда в полицията заради мен. Заради самолета. Заради семейство Шарп. Разбира се, абсурдно е. Мишел не знае. Не знае нищо за мен. Мимолетният ми порив вчера да звънна в полицията отдавна се изпари. Не е добра идея да въвличам ченгетата на този етап. Мишел изпъва пръст и го притиска към слушалката. Чакай.
— Здравейте, обажда се Мишел Байфорд. Може ли да говоря с Анди, моля? — Настава продължителна пауза, докато чакаме — просто висим като витаещия във въздуха цигарен дим. — Благодаря. Ало? Здрасти, Анди, да, добре, благодаря. Не, не съм, нищо подобно, но при мен в апартамента има хора, които питат за Холи. Не, нищо такова. Да, да, знам. Не, те са от затворническата благотворителна организация. Интервюирали са Холи в затвора за някакъв филм. Да. Ерин, да…
Стрелвам Фил с очи при споменаването на името си. Полицаят, с когото разговаря тя, ме познава. Знае за мен. Какво става, по дяволите? Мишел отново изпъва пръст — чакай.
— Да, и един мъж… — Не знае името на Фил. Прескочихме тази формалност.
— Фил — казва услужливо той. — Операторът.
— Операторът Фил. Да, да, ще им кажа, секунда… ще дойдеш след десетина-петнайсет минути, нали? Един момент. — Отдалечава телефона от лицето си и се обръща към нас. — Анди пита дали имате нещо против да почакате десетина-петнайсет минути, щял да намине. Иска да ви зададе няколко въпроса, ако може.