— Проблем ли има, Чарлс?
Съумявам да звуча донякъде пасивно-агресивно. Сара не е сигурна защо Чарлс й губи времето, ако не е способен да продаде диамантите. Марк отново приковава поглед в мен.
— Ужасно съжалявам, Сара. Просто дребен проблем с произхода, това е. Сигурен съм, че разбираш. Неудобно ми е дори да го споменавам. Убеден съм, че клиентите ти дори не подозират, че притежават… Е, излишно е да споменавам, че има доста съмнения около произхода на камъните, които може да предизвикат проблеми по-нататък. Затова аз се оттеглям на този етап. Сигурен съм, че разбираш.
Чарлс оставя на мен да запълня мълчанието.
Клатя глава срещу Марк. Няма да има продажба. Произход. Смръзвам се. И тогава проумявам. Чарлс ми дава да разбера, че според него продаваме кървави диаманти. Камъните ни са морално съмнителни или от съмнително място в Африка. Разбира се, без документи, без следа, сигурно точно така му изглежда. Предпочитам Чарлс да си мисли това, вместо да допусне, че диамантите нямат удостоверен произход просто защото сме ги откраднали. Разбира се, вероятно е заподозрян нещо нередно още когато му ги дадох. Обзалагам се обаче, че притесненията му са свързани по-скоро с евентуални проблеми с полицията, отколкото с етични съображения. Вероятно, ако беше успял да пласира камъните през изминалите няколко часа, щеше да го е направил. Изобщо не го виня, че се отдръпва. На негово място бих си плюла на петите, особено ако съм имала лоша година. Хора като Чарлс не оцеляват дълго в затвора.
— Разбирам. Благодаря ти, Чарлс, беше ми много полезен. Сигурна съм, че клиентите ми ще се заинтригуват. Основателно предполагаш, че те не подозират никакви усложнения от такова естество. Затова ти благодаря за дискретността.
Подмазвам му се. Знам, че няма да каже на никого, но си струва да го полаская, ако това ще ни улесни живота.
— Няма проблем, Сара. — Чувам усмивката в гласа му. — Може ли да те помоля обаче да кажеш на клиентите си, че с удоволствие ще се погрижа за ликвидирането на други техни активи? Ще се радвам да помогна, ако се нуждаят от мен за друго. Имаш данните ми, нали?
Иска да се облажи, но не желае да си цапа ръцете. Е, добре дошъл в отбора, Чарлс.
— Да, разбира се, и съм сигурна, че ще са признателни за дискретността ти — отговарям.
Марк клати глава. Гъделичкам егото на човек, който току-що ни е заявил, че сме престъпници, и се получава. Хората са странни същества, нали?
— Прекрасно, много ти благодаря. А, Сара… ще имаш ли нещо против да ги вземеш от офиса още сега? Приготвени са. Може би така е най-добре.
Затварям и се отпускам тежко върху масата в кафенето. Боже, изтощително е да си престъпник. Марк разрошва косата ми и аз бавно вдигам очи към него.
— Няма да има продажба. — Говоря тихо. — Той смята, че диамантите са кървави. Но няма намерение да ни издава. Трябва да отида да ги взема още сега.
— По дяволите!
Не на тази новина се е надявал Марк. Много се постара да подсигури сделката.
— А трябваше да стане лесно. Той не знае, че ние продаваме, нали?
— Не — отговарям бързо. — Няма откъде да знае. А дори да е така, не е човек, който ще го спомене. Сигурна съм, че хората му носят всякакви неща. Кървавите диаманти вероятно са последната му грижа. След като е толкова уплашен, че не иска да продаде диамантите, ще се страхува и да се раздрънка за тях. Откъде да знае кои са клиентите ми? Откъде да знае на какво са способни?
Изобщо не се тревожа, че Чарлс може да ни издаде. Марк престава да се мръщи и ме удостоява с усмивка.
— И какво ще правим сега, по дяволите?
Казва го шеговито, осъзнава абсурдността на нашата ситуация. Не познаваме друг човек. Не знаем как да продадем диамантите. Засмивам се. Той ми отговаря с усмивка, край очите му се появяват бръчици. Боже, великолепен е.
— Наистина мислех, че Чарлс ще свърши работа. Очаквах едва ли не веднага да ни направи предложение — признавам. — Боже, защо не беше по-лесно?
— И аз така мислех. Швейцария ни разглези, там мина необичайно гладко. Ще трябва да потърсим други пътища за камъните. Още не сме приключили. Веднага се заемам. Ти иди да ги вземеш — кимва той към вратата.
Оставям Марк да мисли варианти, докато отида да прибера нашите диаманти. И внезапно цялата история отново ми се струва забавна. Мога да го правя до безкрай с Марк, да бъда неговата Дейзи, а той — моят Гетсби.