В шоурума не заварвам Чарлс. Охранител отваря вратата и ми подава торбичката срещу разписката на Чарлс, който явно иска да се подсигури, да запази дистанция. Ако отново се види с Виктория, Марк ще трябва да се престори, че не знае нищо по въпроса. Да се изуми и шокира, че познатите му са се опитали да пробутат кървави диаманти. Кой да заподозре! Всичко е изглеждало напълно правдоподобно. Марк е достатъчно далече от събитията и може да твърди, че не е знаел нищо, пък и лошите богати хора по света не са никак малко. С изключение на факта, че е мой съпруг, Марк няма друга проследима връзка със случилото се. Но пък и аз не съм участвала. Замесена е Сара.
Тънък глас в главата ми напомня, че аз все още съм най-явната връзка с цялата тази история, ако нещата се объркат. Мен ще видят на записите от охранителните камери в Швейцария и на тези от камерите по „Пал Мал“. Не името ми, но лицето ми. Докато се връщам с камъните при Марк, се питам: моя ли беше идеята да се замеся до такава степен? Или просто изпълнявах ролята си? По-смела ли съм от Марк, по-приспособима ли съм? Или просто съм по-глупава? Защо все аз?
Но познанствата са на Марк, затова той не може да осъществява сделките, нали така? Има логика. Пък и, честно казано, не обичам да свиря втора цигулка. Всъщност двамата сме съвършен екип.
Когато се връщам, става ясно, че на Марк не му е хрумнало нищо във връзка с диамантите, затова решаваме да прекратим за днес. Мислите му са се насочили отново към деловите му грижи. Следобед му предстои среща с друг стар приятел, за да се осведоми относно финансовите регулации, засягащи работата на частните консултанти — започването на бизнес се оказва свързано с доста трудности. Казвам му да отива. Наистина се нуждая от време да помисля какво да предприемем сега във връзка с диамантите. Целувам го за „довиждане“ и тръгвам към къщи, а диамантите са сгушени в пашкула на студената ми длан в джоба.
Докато крача към метрото, ми хрумва нещо.
След като мудният Чарлс е в състояние да продаде диамантите, защо самите ние да не го направим? Чарлс е посредник, човек, който взема разни неща, които свръхбогати хора вече не желаят да притежават, и намира други хора, които да ги купят. Търгува с чужди пари. След като Чарлс само с бакалавърската си степен по изящни изкуства е успял да схване основните правила за търговия с ценни вещи, значи едва ли е толкова сложно. Марк вършеше подобни неща в Сити, обаче при Чарлс мащабът е много по-малък. Пък и ние вече сме купували диаманти, знаем кои са четирите им основни особености, проучихме ги заедно с Марк след годежа. Знаем приблизително каква е цената на камъните, остава само да намерим някой, който да ги купи. А в Лондон има цяла улица, където се продават и купуват диаманти. Трябва само да заинтригуваме човек, който не държи да узнае произхода на камъните. Човек, който ще бъде малко по-деен от Чарлс. Поне може да опипаме почвата.
Влизам в пресечка на „Пикадили“, изсипвам един едър диамант в дланта си и прибирам останалите в джоба.
На спирка „Фарингтън“ поемам през лабиринта от странични улички към оживената „Хатън Гардън“. Днес е студено и духа свиреп и остър вятър. Улицата е пълна със забързани евреи хасиди, придържащи широкополите си шапки, за да не ги отнесе вятърът, и с богати лондонски търговци, увити с кашмирени шалове, запътили се нанякъде.
Сигурно е глупаво да дойда тук, но пък аз нямам вид на крадец на скъпоценни камъни, нали? Защо добре облечена жена на трийсет и няколко години би привлякла внимание, ако отиде да помоли за оценка на диамант? Хората го правят всеки ден.
Поглеждам към годежния си пръстен — красив е. Марк наистина похарчи много пари за него. Вече го разбирам. Тогава обаче си мислех само колко ме обича. Колко е пожертвал, за да купи пръстена. Колко много е работил, за да си го позволи. И колко красив е пръстенът. Колко лъскав.
Сега го възприемам като трофей. Като символ на усърдната работа на Марк. Ако ни потрябват пари, бих продала пръстена, без да се замисля. За къщата ни. За бебето ни. Тънката златна халка под камъка означава много повече от блясъка горе. Но след като се освободим от кожената торбичка, няма да се наложи да го правя. Сигурно, ако успея да продам камъните, изобщо няма никога повече да се налага да продавам каквото и да било.
Най-напред отивам в диамантената борса. Това е подобно на пещера място с различни гишета на търговци, занимаващи се с благородни метали и скъпоценни камъни. Ортодоксални евреи редом до лондонски търговци с елегантни костюми — различни семейни предприятия рамо до рамо.