Много скоро един от търговците ми махва. Привидно никой не ми обръща внимание, но съм сигурна, че съм лисица, погната от ловджийски хрътки.
— Какво търсиш, скъпа?
Той е плешив, кореняк лондончанин, с риза, вратовръзка и яке от полар. Практичен човек — облича се според времето. И има дружелюбна усмивка. Ще свърши работа.
— Всъщност искам да продам нещо. Имам един камък два карата. Беше на годежен пръстен.
Вероятно историята ми няма да заблуди никого, кой ще вземе да разпитва чий е бил годежният пръстен, нали? Логиката подсказва, че собственичката на пръстена е или мъртва, или вече не е омъжена. Това са нежелани делови разговори. Не смазват добре търговската машина. Фактът, че камъкът вече не е на пръстена, е достатъчно злокобен, за да направи всякакви въпроси неуместни. Е, поне се надявам. Измислих си история в метрото. Много я бива.
— Два карата ли? Чудесно. Ами да видим.
Въодушевлението му е искрено. Сигурно работата му е пълна с неочаквани обрати. Докато вадя от джоба си камъка, нещо в изражението му ми напомня на епизод от онази комедия „Само глупаци и коне“. Нали се сещате, когато Дел и Родни намират часовника и стават милионери? Търговецът се е вързал на версията ми.
Оставям камъка върху филцовата табличка на гишето му. Той тутакси го грабва. Навежда се, разглежда го. Очите му се стрелват отново към мен, преценява ме. Аз съм обикновена жена от средната класа, добре облечена, трийсетинагодишна. Външността ми заглушава опасенията му, ако изобщо ги е имал. Отново се привежда над камъка.
Вика свой колега. Мартин. Мартин ми маха дружески за поздрав. По-млад е от мъжа с полареното яке. Дали не му е син? Или племенник? Мартин вади своята лупа и разглежда диаманта от всички страни. Поглежда и мен. Преценява ме.
— Каква цена очаквате? — пита Мартин вече по-хладно, делово.
Вероятно са заинтригувани от камъка. Готови са да се пазарят.
— Честно казано, не съм сигурна. Знам, че е два карата. Цветът и шлифовката са почти безукорни. Може би някъде към… пет хиляди?
Целя се ниско, ниско, ниско. Само опипвам почвата. Преструвам се, че нямам представа какво притежавам. А всъщност прекрасно знам. Чарлс потвърди стойността на камъните, преди да се оттегли. Този диамант и всички други в торбичката имат цвят D (безцветен), чистота IF (изцяло безупречна) или VVS1 (с много трудно видими несъвършенства). Той прецизно описа особеностите на разписката, която ми даде. Обикновен кръгъл камък с тези характеристики би стигнал до осем хиляди при продажба на едро и до девет или девет и половина с данъка. Само че камъкът, който държат в ръцете си в момента, е правоъгълен радиант, много бляскав. Такива камъни са по-редки. На едро вървят между осемнайсет и двайсет хиляди без данъка.
Търговците не могат да повярват на късмета си.
Мъжът с якето издава напред долната си устна, сякаш да покаже, че пет хиляди му се струват разумна цена. Поглежда към Мартин.
— Какво мислиш, Мартин? Да се понапънем ли? Камъкът е хубав.
Добре се справя, ако не бях наясно, щях да си помисля, че ми правят услуга. Очите на Мартин отново се стрелват към диаманта, после той въздъхва тежко. Поглежда ме със стиснати устни, премисля решението.
— Да, можем да го направим. Защо не? Добре, ще подготвя документите — кимва той на по-възрастния мъж.
Мъжът с якето ми се усмихва.
— Доволна ли си, скъпа? — пита.
Доволна съм, че постигнах тук, каквото исках. Възможно е камъните да бъдат продадени. Има хора, склонни да затворят очи за произхода им, ако преценят сделката като изгодна. Дори ако продадем диамантите за по пет хиляди лири, ще се сдобием с милион. Бихме могли да вземем и повече, сигурна съм, но и един милион стига. Да не ставаме алчни.
Кимам сериозно, след което се замислям и ги оставям да се поизпотят.
— Звучи страхотно, фантастично. Довечера ще поговоря със съпруга си да видим какво ще каже и бих могла отново да се отбия утре. — Усмихвам им се дружески и прибирам камъка си.
Разбира се, нямам никакво намерение да идвам отново. Не смятам да продавам един по един двеста диаманта на различни борси. Вече установихме, че високопоставените търговци не искат да имат нищо общо с камъните. Затова трябва да намерим човек, склонен да си затвори очите срещу съответния процент. Замислям се за историите, които ми е разказвал Марк през годините за хората, за които е работил. Какви неща правят и са правили преди. Сигурна съм, че ще намерим някого.