Резервирала съм кола, която да ни закара до гарата, но Алекса предпочита да повърви. Поемаме пеша под ръмящия дъжд.
Тя спира пред кафене, за да си купи прясно изцеден портокалов сок. Стоим и гледаме как яркооранжевите портокалови полумесеци преминават през сокоизстисквачката и се превръщат в течност. Тя отпива през сламката. Кимва.
— Вкусно е. — И се усмихва.
Купува още три сока за всеки от нас с парите от издръжката, която по закон й се е полагала през четиринайсетте години в затвора, и продължаваме.
Спираме в Каледониан Парк, където тя сяда на една мокра пейка, а ние се отдръпваме, за да не й пречим да се наслади на дърветата, небето, хората, които разхождат кучета или бягат за здраве. Тя попива всичко с очи.
Накрая нарушава мълчанието, обръща се към нас:
— Може ли да спрем за минутка? Седнете до мен.
Тя потупва мократа пейка. Странна гледка сме четиримата, седнали един до друг — слабата Алекса, едрият тонтехник Дънкан от Глазгоу, операторът Фил и аз. Всички гледаме право напред през ситния дъждец, а Фил продължава да снима какво виждаме, поставил камерата в скута си.
— Благодаря ви, че сте тук — казва Алекса, докато се взираме към сивия Лондон. — Това е най-хубавият ден в живота ми.
Да, записваме думите й.
За щастие, влакът не е пълен. Заснемаме отделни моменти, когато можем: първият вестник на Алекса, първият й джин с тоник, първият шоколад.
Снимаме и в спокойното селце Хокинг, където бащата на Алекса, Дейвид, ни очаква на алеята пред къщата. Тя търси опипом дръжката на вратата на таксито, намира я и изхвърча навън. Баща и дъщеря се спускат един към друг. Руменият седемдесетгодишен мъж притиска дъщеря си в мечешка прегръдка. Двамата се вкопчват един в друг.
— Вече си у дома — казва той като обещание. — В безопасност.
И я притиска силно. Накрая Дейвид се обръща към нас, а главата на Алекса се е поместила идеално в сгъвката на ръката му. И двамата сияят.
— Заповядайте, влизайте. Да си направим чай. — Кани ни с жест към къщата и ни въвежда вътре, а Фил остава последен и продължава да снима.
Оставяме ги насаме, когато светлината отслабва, и се отправяме към Фолкстън и „Премиър Ин“, където ще пренощуваме.
Нищо не е първокласно, освен цените. Сапунът е някаква антибактериална пяна от закрепен на стената резервоар. Обаждам се на Марк някак неохотно. Чувствам се ужасно, че го засегнах вчера, но той ще се разтревожи, затова се принуждавам да го направя. Марк ми съобщава, че има страхотни новини за работата си. Днес с него се свързал потенциален клиент, който научил за новата фирма от колега, и го уверил, че ще се премести при него, когато започне дейността си. Освен това Хектор е потвърдил, че определено ще се премести — с радост ще се присъедини към Марк. Ще бъде ново начало и за двамата. Радвам се, че е решил да вземе нещата в свои ръце. Не му е хрумнало нищо ново за диамантите, бил е много зает. Уверявам го, че ще намерим решение, винаги намираме. Просто трябва да проявим търпение. Аз ще довърша снимките с Алекса и после с Еди в събота. Ще имам време да измисля нещо.
Новата фирма е спасителен пояс за Марк. В момента на пазара на труда е мъртвило и той наистина не знае какво би правил без нея. Целувам го за „лека нощ“ по телефона и заспивам на твърдото си като камък легло, идиотски ухилена.
Алекса трябва да бъде в клиниката за фертилитет в десет и половина на следващия ден в Лондон. След последния ни разговор аз се оказах бременна — странно, нали? Тайният ми спътник ще дойде с нас.
Днес сутринта Алекса е мълчалива, напрегната, здраво стиска длани, докато седим в чакалнята на болницата. Имаме разрешение да заснемем днешната й консултация. Проучила съм малко процедурата, но всъщност нямам представа какво да очаквам.
След известно наместване успяваме да се поберем заедно със снимачната техника в неголемия кабинет.
Д-р Прахани, поддържана жена на четирийсет и няколко със сериозна и вдъхваща увереност усмивка, кани Алекса да седне и сключва ръцете си с добре поддържан маникюр върху документите на бюрото.
— Главната цел на днешната консултация е да установим дали действително се нуждаете от инвитро, или може да предпочетем по-слабо инвазивния метод на инсеминация. Тази процедура е много по-проста — в лабораторията избираме най-добрата сперма от донора ви и после я въвеждаме направо в матката с помощта на катетър. Намесата е минимална, неинвазивна и ще отнеме не повече от пет минути. Очевидно е защо това е предпочитаният метод.